Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

При извършената служебна проверка настоящият състав на съда намери, че обжалваното решение не е вероятно нищожно или недопустимо, нито очевидно неправилно, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, мотивирано с формулираните от него въпроси. Първият въпрос от изложението съдържа във формулировката си доводи и оплаквания за неправилност на решението, каквито не могат да се разглеждат в производството по допускане на касационно обжалване, поради което същият не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият и третият въпроси са от значение за изхода на спора, но не са били разрешени в противоречие с формираната съдебна практика. Видно от съдържанието на обжалваното решение, при постановяването му въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил подробни съображения кои от тях кредитира и кои не, какви факти приема за установени и кои са приложимите към същите материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Изложените от съда мотиви по съществото на спора съответстват на указанията, дадени в задължителна практика на ВКС- т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г., ОСГТК, ВКС, и т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г., ОСГК, ВКС. Предвид горното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.