Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1/ „Разликата от 923,88 лв. между размера на присъденото по делото адвокатско възнаграждение и размера на минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата ѝ редакция /ДВ бр. 41/23.05.2017 г./, обуславя ли извод за липса на прекомерност на възнаграждението?“; 2/ „При релевирано възражение за недоказаност на заплатеното адвокатско възнаграждение, фактурата и платежното нареждане, в което същата е вписана, удостоверяват ли действително заплащане по банков път на уговореното между страните адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 75, ал. 3 ЗЗД и чл. 305 ТЗ?“; 3/ „Длъжен ли е съдът да направи обоснована преценка на фактическата и правна сложност на делото, в случаите на релевирано възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК?“ – във връзка с първите три въпроса се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се излагат съображения, че нормите на чл. 78, ал. 5 ГПК, чл. 75, ал. 3 ЗЗД и чл. 305 ТЗ не съдържат конкретно разрешение за преценката на съда при направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, както и при възражение за недоказаност на същото, поради което отговорът на поставените въпроси би довел до отстраняване на тази непълнота; 4/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства по делото, съотнесени едно към друго и към твърденията на страните?“ – по този въпрос се твърди наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в Постановление №1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение №27 от 02.02.2015 г. по гр. д. №4265/2014 г. и решение №388 от 17.10.2011 г. по гр. д. №1975/2010 г. и двете на IV г. о. на ВКС. Касторът поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното определение.