Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба – а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл. 280 ГПК /чл. 290, ал. 1 ГПК//т. 1 ТР №1/2009 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 ТР №1/2009 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска.

Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност /чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид изложеното не е налице и хипотеза на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.