Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За правомощията на въззивната инстанция и задължението й като инстанция по същество да обсъди всички събрани по делото доказателства да обсъди и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи аргументи, възражения и оплаквания.

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правно релевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?

Може ли въззивният съд да основе решението си на предположения?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото?

Може ли при определяне на обезщетението съдът само декларативно да изброи кои критерии е приложил, без да е обсъдил и прецени обективно съществуващите, установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?
Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии, обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетението с приложението на чл 52 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно- релевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите характер и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки и страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението?

Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост?
Следва ли съдът да приложи установените с ППВС №4/1968 г. критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?

Как съдът следва да цени свидетелските показания и за задължението на съда да даде отговор на доводите на страните за наличие на обстоятелствата по чл. 172 ГПК и за наличие на вътрешни противоречия в свидетелските показания.
Следва ли съдът да подходи със засилена критичност при преценка свидетелските показания по чл. 172 ГПК?

Какви факти и обстоятелства следва да се съобрази въззивният съд при преценката дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
При определяне степента на съпричиняването, длъжен ли е въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите?
Следва ли определеният размер на обезщетението от въззивния съд да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП?

Как въззивният съд следва да формира вътрешното си убеждение и до какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер - на формалната логика или не емпиричното и научно техническото знание.

След като съдебният състав няма необходимите специални знания, той би ли могъл сам да даде отговор на съответните въпроси, за които съдиите нямат нужната квалификация и образование?

Относно приложимостта на презумпцията за вина в хипотезата на пътен инцидент, настъпил с неидентифицирано МПС, и подлежат ли на пълно и главно доказване в тази хипотеза механизмът на ПТП, противоправността на поведението на неустановения водач и причинно - следствената връзка между противоправното поведение и вредите.