Решение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ при съобразяване с указанията в т. 11 на Тълкувателно решение №3/22.04.2005г по т. д №3/2004г ОСГК, предвид наличие на постановено задържане под стража в съдебна фаза, поради неявяване на подсъдимия, по обвинението, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда но спрямо ищеца вече е била упражнена същата мярка за процесуална принуда, наложена във връзка с друго водено наказателно производство, по което не е налице основание държавата да носи отговорност за вреди. Допускане на решението до касационно обжалване по този въпрос е обусловено и от това, че при повдигнато обвинение срещу ищеца за две престъпления, първото по чл. 436, ал. 2, т. 1, предл. първо НК, за което е постановена влязла в сила оправдателна присъда и второто- за престъпление по чл. 343, ал. 1 ба вр чл. 342, ал. 1, предл. трето НК, по което производството е прекратено поради изтичане на абсолютна погасителна давност, противоречиво е разрешен въпроса за съобразяване с обстоятелствата по т. 8 ТР №3/2005 по т. д. №3/2004г ОСГК.