Решение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

стои във връзка с възражението за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие от страна на издателя и това възражение следва да се разбира като релевиране на последиците от извършени без представителна власт правни действия и необвързването на страната, от чието име са били извършени те. Прието е, че тезата на ответницата е основана на твърдението, че представеното при издаването на записа на заповед пълномощно не е подписано от нея, поради което тя не е поела валидно задължение по ценната книга. Мотивирано е, че пълномощното е частен диспозитивен документ и неговата доказателствена сила е установена в разпоредбата на чл. 180 ГПК и в настоящия случай истинността на съдържащото се в него изявление е оспорена от лицето, което е посочено като негов автор, а именно-ответницата, затова и тежестта на доказването съобразно правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК е за нея доколкото документът носи неин подпис. Позовавайки се на обичайната практика в търговските отношения, САС напълно е изключил възможността оригиналът на този документ да се намира при ищеца. Приел е, че след като представилото се за пълномощник на ответницата лице е подписало записа на заповед, при поемателя е възможно да е останало само представеното по делото фотокопие на пълномощното. За несъмнено установено е прието удостовереното от нотариуса, че през календарната 2009г. г. не е извършвал никакви удостоверявания, свързани със страните по делото, поради което и той не може да представи оригинала. Изведено е, че логиката предполага оригиналът да се намира при другия ответник-пълномощника, който обичайно държи този документ, но ответницата не е реализира правото си по чл. 190, ал. 1 ГПК-да поиска А. Г. да бъде задължен да представи оригинала на пълномощното /макар според САС задължението да изглежда неизпълнимо с оглед на факта, че Г. не участва лично в съдопроизводствените действия, а чрез особен представител, назначен по реда на ч.41, ал. 6 ГПК/. Така е мотивирано, че за ищеца не съществува задължението за представяне на оригинала, от което е изведено, че не е налице основанието по чл. 183, изр. 2 ГПК преписът да бъде изключен от доказателствата по делото. Изведено е, че в откритото производство по чл. 193 ГПК ответницата не е доказала твърдението си, че пълномощното, което е било представено при подписването на записа на заповед, е неистински документ, от което следва, че правоотношението по упълномощителната сделка е възникнало валидно и тя е обвързана от задължението, поето от нейно име в записа на заповед. Въззивната инстанция е посочила, че друг е въпросът”, че законът не изисква нотариална заверка на подписа на упълномощителя като условие за действителност на упълномощителната сделка. Независимо от горното, САС е счел, че следва да се приеме за установено и осъществяването на презумпцията на чл. 301 ТЗ, тъй като ответницата не се противопоставила на извършените от упълномощения действия веднага след узнаването им като се е позовал на установеното в експертизата осчетоводяване на задължението от 45 000 лв. като дългосрочен заем”. Обсъдено е, че тази сума е била дължима по договора за стоков кредит без погасителен план от 10.06.2010 г. и именно това вземане на ищеца е било обезпечено със записа на заповед, издаден на същата дата. Възприетият краен извод е, че задължението по записа на заповед е поето валидно, ценната книга притежава всички реквизити, изброени в чл. 535 ТЗ, от което следва, че заявеното в заповедта за изпълнение вземане на ищеца е съществувало към деня на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК- 5.10.2011г. САС е приел за доказано и съществуването на каузално правоотношение, за обезпечаването на което е бил издаден процесният запис на заповед като се е позовал на писмените доказателства, представени с допълнителната искова молба и на заключението на експертизата, установяващи наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните в периода от 2005 г. до 2010 г., произтичащи от договори за стоков кредит, по силата на които ищецът предоставял на ответницата лекарствени и козметични продукти. Обсъдено е, че във всеки един от тях е уговаряно задължение на получателя да обезпечи вземането на насрещната страна с издаването на запис на заповед за сумата, представляваща стойността на получения стоков кредит. Отчетен е безспорният между страните факт, че обезпеченото със записа на заповед от 10.06.2010 г. вземане на ищеца по договора от същата дата-„предмет на настоящия спор”, не е платено от ответницата, с което също е обоснован изводът за основателност на исковата претенция и за потвърждаване на решението за уважаването на иска.