Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

следва от обстоятелството, че в хода на производството пред инстанциите по същество дружеството не е въвело в предмета на спора заявения едва в касационната жалба и изложението правен довод, основан на тълкуването на разпоредбата на чл. 15 от процесния договор - клаузата, определяща момента на настъпване на изискуемостта на задължението за плащане на неустойката от неизправния купувач. Съдилищата не са били сезирани с обсъждане и произнасяне по възраженията, че под „установяване по смисъла на чл. 15 от договора следва да се разбира единствено субективното изразяване на волята на ищеца при определяне размера на неустойката, което зависи единствено от неговото желание; че „установяването на размера на неустойката зависи единствено от продавача, поради което настъпването на изискуемостта и падежа не зависи от съобщаването на размера на задължението на купувача. Въпросът дали съобщаването на купувача на определения/изчислен от общината размер на неустойката е релевантен за възникване на задължението за плащането й и за настъпване на изискуемостта й, дали „съобщаването“ на установения размер е елемент от фактическия състав, който поражда задължението на купувача за плащането му, не е бил въведен в предмета на спора. Този въпрос не е поставен за обсъждане, не е бил правен проблем, който е стоял за разрешаване от въззивния състав и по който той е дължал отговор. Въпрос, което не е включен надлежно в предмета на спора, а се въвежда едва пред касационната инстанция, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Той няма обуславящ, а хипотетичен характер и не отговаря на изискванията, посочени в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Паралелно с това даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в синхрон с установената съдебна практика - решенията по т. д. 68/2009 г. на І т. о., т. д.№868/2010 на І т. о. и по т. д. №6/2014 на ІІт. о. като се има предвид безспорният факт, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и препис от исковата молба, по която искът не е бил приет за разглеждане не е достигнало до ответника.