Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

на процесуалното и материално право: 1. „При отхвърлително решение по чл. 422, ал. 1 ГПК, следва ли да се приеме, че вземането по въведеното каузално правоотношение не съществува, въпреки установяването му при условията на пълно доказване?”; 2.” Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по каузалното правоотношение, обосновало обезпечителна необходимост от издаване на запис на заповед?”; 3.” Може ли решението по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с което се признава за несъществуващо вземане по запис на заповед, да се противопостави, като правопогасяващ факт, в едно бъдещо производство по каузалното правоотношение, обосновало обезпечителна необходимост от издаване на запис на заповед?”; 4. „Следва ли връчването на покана за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител да се приема за предявяване на записа на заповед и явява ли се това връчване факт, визиран в нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК?”; 5. „Следва ли съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение да се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес?”; 6.” Прекъсва ли се давността, с оглед установяването по основание и размер, на задължението по каузалното правоотношение?”