Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

–1/ „Следва ли съдът при спор относно точният смисъл на договор за аренда на земеделска земя да издирва действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъл който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността, 2/ „ Длъжен ли е арендодателят да впише в Служба по вписванията прекратяването на договора за аренда, ако договора за аренда не е бил вписан в Службата по вписванията съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАЗ”. и 3/ „ Има ли право наемателят на земеделска земя да ожъне добива от земята засята от предходен арендатор, ако в момента на жътвата върху добива е вписан особен залог и пристъпване към изпълнението в ЦРОЗ от заложен кредитор, а наемодателят не е вписал развалянето на договора за аренда, съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Има ли противопоставими права наемателят на земеделска земя, включително правото да ожъне добива засят от предходен арендатор, на правата на заложния кредитор вписал особен залог по чл. 26 ЗОЗ и пристъпване към изпълнение по чл. 32 ЗОЗ, ако договорът за наем е вписан преди договорът за особен залог, но арендодателя не е вписал прекратяването на договора за аренда на земеделска земя по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ”. Страната подробно е развила оплакването си за неправилност на изводите на състава, като е обобщила, че въззивният съд се е произнесъл „неправилно” по първият въпрос, не е възприел разбирането й за точния смисъл на уговорката за плащане в арендния договор, сключен от третото лице- помагач и лице неучастващо в правния спор, от което е изведено и противоречие с общо изброена практика на ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД. Развити са и пространни оплаквания за неправилност на извода на съда, че същият договор е бил прекратен с получаване от страна на третото лице- помагач на нотариална покана на 11.02.2016г., така квалифицирани и от страната. По вторият въпрос е сочено противоречие с ТРОСГТК №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]2/2015 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., от което е възпроизведена част и направен извод за това, че било налице задължение за арендодателя да впише развалянето на договора за аренда и като не направил това не осигурил публичност на този факт. В заключение е отбелязано, че решението на ВАпС „ в частта му с която отрича правата на заложния кредитор е неправилно”. Други доводи не са развити.