Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) следва ли при доказана липса на виновно поведение от страна на работодателя да се търси отговорност от същия и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от работник или служител увреждане, и следва ли при доказано спазване на всички изисквания по безопасност на труда и създаване на безопасни условия на труд от страна на работодателя, на същия да се търси отговорност и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от работник или служител увреждане; 2) следва ли при доказано виновно поведение и невнимателно изпълнение на трудовите задължения от страна на работник или служител и при неспазване на създадените безопасни условия на труд от негова страна, да търси отговорност от работодателя и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от работника или служителя увреждане, и следва ли при доказано наличие на предпоставките и основанията, предвидени в чл. 201 КТ, относими към работника или служителя, да се търси отговорност от работодателя и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от същия работник или служител увреждане; 3) правилно ли е приложен принципът на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, при доказано наличие и доказване на обстоятелствата, отразени и посочени в предходните точки (въпроси), а именно – липса на виновно поведение от страна на работодателя, респективно представляващия, спазване на всички изисквания по безопасност на труда и създаване на безопасни условия на труд от страна на работодателя, доказано виновно поведение и невнимателно изпълнение на трудовите задължения от страна на работник или служител и при неспазване на създадените безопасни условия на труд от негова страна; 4) как се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; и 5) за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси били разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС №4/23.12.1968 г., решение №127/13.11.2018 г. по гр. дело №3724/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №178/02.01.2019 г. по гр. дело №4579/2017 г. на IIІ-то гр. отд. на ВКС, решение №94/29.05.2019 г. по гр. дело №2649/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №186/21.10.2019 г. по гр. дело №246/2019 г. на IIІ-то гр. отд. на ВКС, решение №41/05.03.2020 г. по гр. дело №2679/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение №307/21.04.2020 г. по гр. дело №1974/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.