Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за точното прилагане на закона и за развитието на правото - разглеждането на поставения правен въпрос ще допринесе за развитието на правото, тъй като в случая се касае за непълна, неясна правна уредба, както и за да се създаде съдебна практика по прилагането на тази правна уредба. 2/ „Размерът на дружествените дялове на отделните съдружници подлежи ли на вписване като обстоятелство в ТРРЮЛНЦ и има ли това вписване конститутивно действие?“ Поддържа се, че вписването в Търговския регистър на договорите за прехвърляне на дружествени дялове има конститутивно действие и без то да се осъществи, договорите не могат да породят правните си последици. В този смисъл счита за неправител изводът в обжалваното решение, че размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, както и че процесиите договори за прехвърляне на дружествени дялове са породили правното си действие и са довели до промяна на собствеността на дружествените дялове, от там и до промяна на кворума на Общото събрание на дружеството, взело процесиите решения. Счита, че в този смисъл е определението по т. д.№707/2011г. на 2, т. о. на ВКС. Същевременно се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ и че договорите за прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците са породили правното си действие. Подържа се, че разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за развитието на правото, тъй като в случая се касае за непълна, неясна правна уредба, както и за да се създаде съдебна практика по прилагането на тази правна уредба. Писмен отговор от ищеца Р. Б. не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: За да потвърди първоинстанционния акт за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ - за отмяна на приетите на 16.06.2022г. от ОСС на „Търговия-К“ООД решения, въззивната инстанция е счела за основателни въведените с исковата молба твърдения, че на проведеното гласуване за изключване на Р. Б. като съдружник, е нарушена разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ - изключеният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството; че е приспаднат дял на ищеца, който той не притежава и по този начин е променен и изискуемия от закона кворум. Ищецът е поддържал, че прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници има незабавно действие, независимо от невписването на промяната и следва да бъзе отчетено; че извършеното гласуване, без да е взета предвид тази промяна е порочно и приетото решение подлежи на отмяна. От фактическа страна въззивната инстанция е приела, че на процесното общо събрание са присъствали представители на 2 407 от общо 3 200 дяла от капитала на дружеството (75.21% от капитала). За изключването на съдружника Б. са отразени 2 350 гласа. Видно от протокола, от общия брой на дяловете/гласовете са приспаднати тези, които общото събрание е счело, че са притежание на Б. - 749 дяла/гласа. Общото събрание е счело, че резултатът от гласуването - „за изключване 2 350 гласа формира необходимото мнозинство по чл. 137, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 ТЗ от ¾ (при минимум необходими 1 839 гласа). Въззивната инстанция е обсъдила фактите, че с нотариално заверени договори на 10.09.2021г. ищецът е прехвърлил 740 от притежаваните 749 дяла от капитала на съдружника Г. Т.; на 11.02.2022г. е закупил 8 дяла от съдружника Ф. А.; на 02.03.2022г. е прехвърлил 16 дяла на съдружника Г. Т., в резултат на което, към датата на процесното общо събрание, на което е гласувано изключването му като съдружник, той е притежавал един дружествен дял, съответно Г. Т. след извършените придобивания на дялове е станал притежател на общо 760 дяла, а съдружникът А. се е разпоредил с всичките си дялове. При проведеното гласуване съдружникът Г. Т. е посочен като притежател на 4 дяла, като в протокола не е отразен начинът, по който той е упражнил вота си. Споделен е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на довода на ответника, че дяловете на Р. Б. са били запорирани, тъй като видно от партидата на дружеството в Търговския регистър, запор на дяловете на Р. Б. е бил наложен на 14.04.2022 г., т. е. след като дяловете са били прехвърлени на Г. И. Т.. От правна страна съставът на апелативния съд е мотивирал, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници се извършва свободно, а видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 119 ТЗ вр. с чл. 115 ТЗ, размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството. Изложеното е обосновало извода, че посочените разпореждания с дружествения дял на ищеца са породили действие още при сключване на договорите. За ирелевантно е прието непредставянето на декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ по съображения, че с оглед граматическото тълкуване на чл. 129, ал. 1 ТЗ, такива са необходими при прехвърляне на дялове на трети лица, а не между съдружници. При тези правни изводи съставът на въззивната инстанция е обосновал, че на процесното общо събрание при вземане на решение за изключване на ищеца като съдружник, мнозинството е следвало да се определи на база капитала на дружеството - 32 000 лв. (3 200 дяла от по 10 лв.), намален с единия дял от 10 лв. на изключвания съдружник, т. е. на база капитал от 31 990 лв.; че за валидно решение за изключване на съдружника са необходими гласовете на 3/4 от капитала или 23 992, 50 лв, а видно от протокола „за изключването са гласували съдружници притежаващи 23 500 лв. от капитала, т. е. решението не е взето с нужното мнозинство и е незаконосъобразно. Прието е, че последващите две решения са свързани с преразпределение на освободените с оглед изключването на ищеца дялове и промените на дружествения договор и подлежат на отмяна с оглед незаконосъобразност на самото изключване. Втори самостоятелен аргумент за незаконосъобразност, обуславяща отмяна на атакуваните решения, апелативният съд е основал на отсъствие на редовното уведомяване на един от съдружниците за насроченото общо събрание - на Д. И. Т., поканата на когото за процесното общо събрание е била връчена на пълномощник, чиито пълномощия са били оттеглени преди това.