Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

1/ „По какъв начин следва да се установи в гражданското производство“ твърдението на страната, че е била включена в програма за защита по чл. 123 НПК, когато „органът, постановил защитата и единствено компетентен да удостовери това, отказва да даде информация“; респ. длъжен ли е въззивният съд, предвид служебното начало в гражданския процес, да задължи прокуратурата да удостовери това обстоятелство“; 2/ Следва ли да се счете, че с назначаването на особен представител, представляваната страна е участвала пълноценно в съдебния процес, при положение, че „особеният представител е в обективна невъзможност да ангажира доказателства и да установява факти и обстоятелства, за които няма информация“; 3/ Може ли да се приеме, че са налице изключенията по чл. 266 ГПК за сочене и събиране на доказателства във въззивното производство, когато в първата инстанция страната е била представлявана от назначен особен представител, който по „обективни причини и поради липса на връзка с представлявания“ не е могъл да ангажира съответните доказателства. По тези въпроси касаторът счита, че липсва формирана съдебна практика и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за селектиране на жалбата.