Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1. Налице ли е процесуалноправна легитимация за банката, в качеството й на кредитор по сключен договор за кредит, да предяви установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, след като вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, е било цедирано в полза на трето лице, а в последствие отново придобито от страна на банката и 2. Разполага ли особеният представител на длъжника, назначен в изпълнителното производство, с процесуалноправна легитимация да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 423 ГПК. По първия от въпросите се твърди противоречие с решение по т. д. №5798/2017 г. на Апелативен съд – София, а по втория въпрос се сочи, че е допуснато отклонение от практиката на ВКС, обективирана в определение по т. д. №556/2009 г., като се сочат и съдебни актове на апелативни съдилища и на ОС- Силистра. Поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е основано на доводи, че съдът не е изследвал изобщо легитимацията на особения представител и допустимостта на подаденото от него възражение, което фактически слага началото на настоящото исково производство и обуславя неговата допустимост.