Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

В случай че въззивният съд изцяло отменя първоинстанционното решение, а същевременно се съгласява с установената от първата инстанция фактическа обстановка, необходимо ли е да изложи своите мотиви за различните правни изводи?

Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни доказателства по делото?

Следва ли при спор по чл. 127, ал. 2 СК съдът да изследва служебно фактите и обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, в това число мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, както и разширеното семейство/обкръжение на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно?

В този контекст, императивна ли е разпоредбата на чл. 15, ал. 6 Закона за закрила на детето?

Задължен ли е съдът служебно да изследва поведението и личностните качества на новия партньор на родителя, с когото същият съжителства, както и останалите лица от най-близкото му обкръжение?

Императивна ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 6 Семейния кодекс (преди измененията от 30.12.2025 г.), според която при спорове относно упражняването на родителки права родителите следва да бъдат лично изслушани пред съда?

Може ли да се приеме, че 7-годишната възраст на дете е ниска по смисъла, вложен в ППВС №1 от 1974 г.?

Следва ли съдът априори да предостави упражняването на родителките права на майката, в случай че детето се намира в тази възраст?

Длъжен ли е съдът да изследва в пълна степен критериите, обуславящи най-добрия интерес на детето, когато взема решение за промяната на местоживеенето му и да изложи подробни мотиви за това свое решение?

Длъжен ли е съдът, при констатация за равен родителски капацитет на двамата родители, да изложи конкретни, ясни и задълбочени мотиви относно решението си да избере да възложи упражняването на родителските права само на единия от тях- майката, както и относно ограничаването на другия родител до минимален режим на лични отношения с детето- въпреки пълноценното му участие в живота на последното и равната му способност да полага преки и непосредствени грижи?

Допустимо ли е, при констатиране на еднакъв родителски капацитет, единият родител да бъде сведен до епизодично и ограничено участие в живота на децата- чрез архаичен режим за лични отношения от едва 4 дни месечно – без задълбочена мотивировка и без анализ на критериите по чл. 59, ал. 4 СК (редакция преди 30.12.2025 г.), пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДет и постоянната практика на ВКС?

При висящ спор за упражняване на родителски права. местоживеене и определяне на режим на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, длъжен ли е съдът, при отчитане на интересите на детето като основен принцип, да съобрази географската отдалеченост между домовете на двамата родители?

Отговаря ли на принципа за защита на най-добрия интерес на детето определянето на режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно, така че той да включва не само време през почивните дни и ваканции, но и в обичайни учебни дни, с цел детето да има възможност за пълноценно и равнопоставено общуване и взаимодействие с всеки от родителите, при поставянето му в центъра на родителската грижа?