Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли съдът при изясняване предмета на доказване по чл. 146 ГПК да постанови в доклада по делото, че подлежи на доказване предаването от заемодателя на заемателя на „идентична вещ“, при положение че заемът за послужване по чл. 243 ЗЗД предполага предоставяне на точно определена индивидуализирана вещ, а не на вещ от родов признак?

Следва ли за установяване на факта на предаване по договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД да се изисква наличие на доказателства за действително предаване на конкретната вещ (напр. писмен приемо-предавателен протокол или свидетели) или е достатъчно само твърдението на страната претендираща връщането на веща и дадени обяснения от отсрещната страна по чл. 176 ГПК?

Допустимо ли е съдът да присъжда връщането на конкретни вещи и да ги индивидуализира в диспозитива на решението, ако тези вещи не са посочени или индивидуализирани в договора за заем за послужване?

Излиза ли извън пределите на търсената защита и предмета на спора съдът, след като присъжда за връщане на вещи, които не са предмет на договора за заем за послужване, не са включени в петитума на исковата молба и не са индивидуализирани от страните по делото в съдебното производства?

Длъжен ли е съдът да преквалифицира иска за връщане на вещи, предявен на основание договор за заем за послужване (чл. 244-248 ЗЗД), в иск, произтичаш от договор за заем за потребление или друг договор, или съдът при липса на индивидуализация на вещите следва да отхвърли иска?

Длъжен ли е съдът да изисква представяне на оригинал на документ след като страната оспорва документа и не оспорва автентичността и истинността му?

Следва ли съдът да укаже на страната по делото да уточни в каква връзка се изисква представянето на оригинала на документа, който оспорва и да укаже какви биха били последиците от непредставянето му?

Следва ли съдът да назначи експертиза за установяване на съвпадението на представения заверен препис по делото с оригинала на документа, изискан на основание чл. 183 ГПК, когато оспорващата страна възрази, че представеният оригинал по делото не съвпада с първообраза или има право на самостоятелна преценка относно съвпадението на двата документа?

Длъжен ли е съдът да изключи документ от доказателствата с изрично определение поради не представянето му и съответно длъжен ли е да изключи документ от доказателствата при представяне на друг оригинален първообраз различен от представения заверен препис на документа по делото, когато е оспорен на основание чл. 183 ГПК?

Допустимо ли е съдът да прехвърля доказателствената тежест върху ответника, като приема, че той следва да установи, че представените сертификати касаят други вещи, при положение че ищецът не е доказал, че сертификатите се отнасят до вещите - предмет на договора за заем за послужване?