Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е страните да договарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения и тяхната свобода ограничена ли е от чл. 10, ал. 2 ЗЗД, както и до каква степен и при какви предпоставки може съдът да прогласява за нищожна неустойка за забава за плащане на парично задължение, поради уговаряне на размер по-висок от размера на законната лихва?

Допустимо ли е да се уговори неустойка за забавено изпълнение на парично задължение между търговци, над размера на законната лихва, предвид присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции?

Допустимо ли е размера на очакваните вреди от неизпълнение на парично задължение да е съществено различен от този на законната лихва? В случай, че размера на очакваните вреди е свързан и произтича от комплексност на отношенията, допустимо ли е този размер да бъде приравняван само на законната лихва?

Освен обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, може ли да има и санкционна функция и поради този й смесен характер да не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, в хипотеза на забавено изпълнение на парично задължение? – допълнителния селективен критерий по тези въпроси се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ТР №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК – т. 3, както и с приетото в решения по т. д.№894/2014 г., гр. д.№611/1999 г. на ІІ г. о., гр. д.№315/2005 г. на ІІ г. о., гр. д.№408/2005 г. на ІV г. о. , т. д. №333/2011 г.

Допустимо ли е при прогласяване нищожността на клауза за неустойка за забавено изпълнение на парични задължения, като единствен критерий да бъде взет размера на очакваните вреди?

Следва ли при преценка за нищожност на клауза за неустойка за забавено изпълнение на парични задължения, съдът да вземе предвид, че уговорената неустойка се дължи за различни форми на неизпълнение на договора, осъществени поради недобросъвестното поведение на длъжника?

При преценка дали неустойката между търговци противоречи на добрите нрави, следва ли да се вземе предвид естеството и вида на неустойката и дали допуснатото неизпълнение е пълно или частично? – въпросите се обосновават в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с преждепосоченото ТР, в евентуалност – с позоваване на критерия на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

При преценка за валидността на неустоечна клауза, от гледна точка на накърняване на добрите нрави, съдът ограничава ли се до изследване само на договорната клауза или извършва цялостна преценка и на съпътстващи фактори, като всички представени / заявени и установени / по делото отношения между страните, равнопоставеността им, насрещните престации и др.?

Следва ли съдът да обследва характера на договора, в случая – договор за франчайз, при обследване на възражение за прекомерност между търговци и да обсъди неизпълнението на кои задължения обезпечава?

Следва ли съдът да обсъди, при договор за франчайз, характера на задълженията, за които е уговорена неустойката и да обследва техния произход, философия, изпълнение, свързано с функционирането на един бизнес модел с огромна инвестиция, какъвто е франчайз моделa на „Го Грил„ ООД и в който са инвестирани време, интелектуална собственост, обучение на персонал, ноу хау, рецепти – ноу хау и които, в своята съвкупност, правят възможно функционирането на задълженията между страните, без да ги приравнява само и единствено до неизпълнение на парични задължения? – и тук се сочи ТР №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, както и противоречие на приетото от въззивния съд с решения по т. д.№3633/2014 г. на І т. о., т. д.№3550/2015 г. на ІІ т. о., гр. д.№2559/2016 г. на ІV г. о. на ВКС, в евентуалност се сочи допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

При преценка за нищожността на неустойката за забавено плащане, следва ли да се вземе предвид продължителността на неизпълнението на длъжника, при формиране на крайния размер на неустойката? – допълнителният селективен критерий се обосновава отново с преждепосоченото ТР и с решение по т. д.№818/2009 г. на ВКС, в евентуност – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

Може ли да се разглежда като нарушение на добрите нрави фактът, че размера на дължимата неустойка надхвърля размера на претърпените от кредитора вреди?

Допустимо ли е да се уговори неустойка за забавено изпълнение на парично задължение между търговци, над размера на законната лихва, предвид присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции?

Допустимо ли е размера на очакваните вреди от неизпълнение на парично задължение да е съществено различен от този на законната лихва? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с решения по т. д. №818/2009 г. , т. д.№1056/2009 г. на І т. о., гр. д.№3238/2018 г. на ІV г. о. ВКС, както и в евентуалност – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

Следва ли първоинстанционният съд да изготви доклад по делото, в който да посочи как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти и за кои от тях не се сочат доказателства, в конкретния случай бланкетно разпределената доказателствена тежест, като липсва надлежно разпределена доказателствена тежест, с ясни указания към страните по направеното възражение за нищожност на неустоечната клауза, предвид различния характер на уговорената главница – на неплащане на доставена стока и консумативи, за неизпълнение в срок на задължението за възнаграждение в размер на 4 % от брутните приходи / франчайз възнаграждение /? - допълнителният селективен критерий се обосновава с ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС

Длъжен ли е въззивният съд, в мотивите си да се произнесе по спорния предмет, след като приложи самостоятелна преценка на всички събрани доказателства, на твърденията и възраженията на страните от значение за изхода на спора, в тяхната съвкупност и поотделно и да разгледа всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба? – допълнителният селективен критерий се обосновава със задължителна съдебна практика - т. 19 на ТР №1/2001 г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с казуална такава – решения по гр. д. №964/2012 г. на ІV г. о., гр. д.№5188/2015 г. на ІІ г. о., т. д.№1106/2010 г. и т. д.№823/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС