Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Налице ли е обективният елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, когато бащата, законен представител, е подал молба по чл. 130, ал. 3 СК за продажба на недвижими имоти, към която молба е приложил предварителни договори за покупко-продажба с посочена цена, която е почти три пъти по-висока от цената, на която са извършени действителните разпоредителни сделки след като е получено разрешение от компетентния съд, което разрешение е дадено при преценка на посочената продажна цена в представените предварителни договори, които също са подписани от бащата – законен представител на продавача и управител и едноличен собственик на капитала на купувача?

Налице ли е обективният и субективният елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, когато договор за покупко-продажба, чието сключване е разрешено при условията на чл. 130, ал. 3 ЗС, и разрешаващият съд е извършил преценката на база представен предварителен договор за покупко-продажба с определена цена, подписан от бащата – законен представител на продавача и управител и едноличен собственик на капитала на купувача, е сключен от същото лице като законен представител на двете страни, а именно законен представител на малолетно лице продавач, от една страна, и законен представител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество купувач, от друга, като е продал процесния имот на цена, два пъти по-ниска от посочената в предварителния договор, представен пред разрешаващия съд?

В хипотеза, в която договор за покупко-продажба е сключен от едно и също лице като законен представител на двете страни, а именно законен представител на малолетно лице продавач, от една страна, и законен представител, управител, на търговско дружество купувач, от друга, приложими ли са постановките на ТР №3/15.11.2013 г. по т. д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител по силата на закона на две търговски дружества забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не се прилага?

Налице ли е увреждане на интересите на детето при договаряне сам със себе си, ако неговият баща е бил негов законен представител и същевременно законен представител на дружество, на което е продал имот, собственост на детето, при различни от посочените от бащата критерии за допускане на разрешение на продажбата на имота по реда на чл. 130, ал. 3 СК?

Длъжен ли е съдът, сезиран с иск по чл. 40 ЗЗД относно сделка, сключена от малолетно дете чрез неговия законен представител по реда на чл. 130, ал. 3 СК, да извърши самостоятелна преценка дали интересът на детето е спазен или е обвързан от предварителната преценка на районния съд, извършена в хода на охранителното производство по чл. 130, ал. 3 СК, и достатъчно ли е да се установи спазването на законоустановения ред за сключване на сделка с имущество – собственост на малолетно или непълнолетно лице, за да се приеме, че сделката не уврежда представлявания, доколкото извършването й е разрешено от съда в производството по реда на чл. 130, ал. 3 СК?

Налице ли е договор, сключен при неизгодни условия за представлявания като проявна форма на увреждане по смисъла на чл. 40 ЗЗД, когато реализираната продажна цена от разпоредителната сделка с предмет имущество, собственост на малолетно или непълнолетно лице, извършена с разрешение от компетентния районен съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, е значително по-ниска (почти два пъти) от предварително уговорената цена по предварителен договор, представен пред съда в производството по реда на чл. 130, ал. 3 СК?

Налице ли е „сигурно настъпване на вреда по смисъла на чл. 40 ЗЗД от сделка, сключена от малолетно дете чрез неговия законен представител по реда на чл. 130, ал. 3 СК, чиято основна цел е обезпечаване образователните нужди на детето – чрез влагане на средствата от сделката в него, при твърдяна финансова затрудненост на родителя, комуто са предоставени грижите и издръжката на детето, когато сделката е сключена при значително по-ниска цена от установената обща стойност на дължимите такси към учебното заведение, в което детето е редовен ученик, обезпечаващи образованието на детето само за няколко учебни години, отчитайки, че в молбата за разрешаване сключването на сделката в производството по чл. 130, ал. 3 СК е посочено, че преместването на детето в друго училище би създало за него огромно затруднение?

Постигането на основната цел, с оглед на която е разрешено сключването на разпоредителна сделка с акт на съда по чл. 130, ал. 3 СК, чрез допълнително влагане на лични средства от бащата на малолетния продавач изключва ли обективната сигурност за настъпване на вредата за представлявания, когато в производството по чл. 40 ЗЗД не се установи към датата на разрешаване на продажбата бащата и законен представител на малолетния продавач да е разполагал със средства от други източници, позволяващи постигане на целта в интерес на детето, с оглед на която е поискана и разрешена продажбата?

Установяването на субективния елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД, изразяващ се в недобросъвестност на представителя и на насрещната страна по договора, изисква ли те двамата да осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда представлявания, когато едната страна е юридическо лице, участващо в сделката чрез своя управител, който е и представител на насрещната страна – съконтрахент по сделката, или е достатъчно осъзнаване за увреждането да се формира само при общия представител на страните по сделката?

Приложими ли са постановки на ТР №3/15.11.2013 г. по т. д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на договор, сключен от едно и също лице, действащо като законен представител на двете страни по сделката, когато едната страна е малолетно лице и участва в сделката чрез своя родител и законен представител, който е и едноличен собственик на капитала и управител на насрещната по сделката страна – юридическо лице?

Спазен ли е интересът на детето по смисъла на чл. 129, ал. 2 СК в хипотезата на сделка, сключена с разрешение на компетентния районен съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, реализираната продажна цена от която е значително (почти два пъти) по-ниска от уговорената цена в предварителен договор между същите страни, сключен под условие, че извършването на сделката ще бъде разрешено от съда?

При извършване на сделка от малолетен, представляван от законния си представител – негов баща, която сделка е разрешена от съда с акт по чл. 130 СК, в който не са посочени съществените условия на сделката, вкл. и цена, представителят освобождава ли се от задължението му по закон да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, като продаде имота на възможно най-добрата цена, която може да се постигне (при отчитане на факта, че цената по предварителния договор е постижима за пазара цена) или поне на средната пазарна цена за имоти със сходни характеристики, и може ли да се приеме, че с решението по чл. 130 СК тази преценка е извършена от съда?

Влагането на получените средства от извършена продажба с предмет имущество на малолетно дете за целите, за които е поискано и разрешено нейното осъществяване от компетентния районен съд в охранително производство по чл. 130, ал. 3 СК, т. е. изпълнението на основната цел, поради която е дадено разрешението, освобождава ли законния представител на малолетния продавач от задължението му по закон да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, като продаде имота на възможно най-добрата цена, която може да се постигне (при отчитане на факта, че цената по предварителния договор е постижима за пазара цена) или поне на средната пазарна цена за имоти със сходни характеристики, и това само по себе си води ли до извод, че е действал в интерес на представлявания?

Допълнителното влагане на лични средства от бащата на малолетния продавач (извън средствата, получени от продажбата на неговото имущество, извършена с разрешение на съда по чл. 130, ал. 3 СК) освобождава ли го в качеството на законен представител на малолетния продавач от задължението му по закон да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, като продаде имота на възможно най-добрата цена, която може да се постигне (при отчитане на факта, че цената по предварителния договор е постижима за пазара цена) или поне на средната пазарна цена за имоти със сходни характеристики, и това само по себе си води ли до извод, че е действал в интерес на представлявания?

Когато компетентният съд е сезиран с искане по чл. 130 СК, към което са ангажирани доказателства за цената на бъдещата сделка, тя от значение ли е за неговата преценка и следва ли сделката да се осъществи на същата или на по-висока цена, ако в решението цената, за която е дадено разрешението, не е посочена?

Може ли да се приеме, че разрешението на компетентния районен съд по чл. 130 СК замества съгласието на представлявания малолетен продавач по смисъла на чл. 38 ЗЗД, още повече като се има предвид, че в това решение не е посочен купувачът по разрешената сделка, и това решение по чл. 130 СК представлява ли предвидена от законодателя „по-силна форма на защита от съгласието на малолетния продавач, което може да бъде дадено от другия родител? Съгласието на малолетния по смисъла на чл. 38 ЗЗД може ли да бъде дадено от компетентния районен съд с акт по чл. 130, ал. 3 СК?

В хипотезата, когато малолетното лице продавач е представлявано от своя баща и законен представител, който се явява законен представител на купувача – юридическо лице, налице ли е договаряне сам със себе си от страна на законния представител на двете страни?