Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

(материално-правен и два процесуално-правни): 1. Допустимо ли е при преценка на висшия интерес на детето, същият да бъде определен от съда преимуществено от пола, възрастта и материално-битовите условия на живот, без да се съобразят останалите обстоятелства, които имат правно значение за упражняване на родителските права и режима на лични отношения с детето? 2. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и защо игнорира доказателствата по делото? и 3. Следва ли съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, включително при обсъждане и преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и обуславящи изводите на въззивния съд, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд е решил първия в противоречие с ППлВС №1/1974 г., втория – в противоречие с ТР №1/ 04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. ОСГК на ВКС, а и с конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК, а третия – в противоречие с други решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а го обосновава с довод, че въззивният съд е игнорирал голяма част от доказателствата, събрани по делото, в резултат на което е достигнал до неправилни и необосновани изводи“. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК) и допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК). Претендира разноските по делото.