Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

от материално и процесуално естество от значение за изхода на спора, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос е за задължението на съда по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, както и да прецени и обсъди всички възражения на страните, в частност може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Поставените материалноправни въпроси са – кои обстоятелства и по какъв начин следва да бъдат преценявани от съда при определяне на режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и следва ли при тази преценка приоритет да имат интересите на детето и конкретните особености на случая; въз основа на какви критерии и обстоятелства следва да бъде определена необходимата месечна издръжка на детето и в кои случаи е допустимо размерът на издръжката да бъде определен въз основа на критерия „ осигуряване на минимално съществуване на детето, както и длъжен ли е съдът да съобрази общия размер на необходимата месечна издръжка с определения от МС и следва ли при разпределянето на издръжката между двамата родители, съдът да вземе предвид ежедневните грижи, усилия и разходи на родителя, който упражнява родителските права и отглежда и възпитава детето и неговите възможности и отговорности, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика, за която твърди, че не е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, а именно - Постановление №7/27.12.1965 г. на Пленума на ВС, Постановление №1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, Постановление №1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, Постановление №5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, решение №34/22.02.2012 г. по гр. д. №652/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №26 от 02.03.2010 г. по гр. д. №598/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение №280/28.09.2011 г. по гр. д. №1654/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение №1373/28.03.2013 г. по гр. д. №12822/2012 г. на Варненския районен съд, за което липсват данни, че е влязло в сила, решение №2049/29.04.2013 г. по гр. д. №18782/2012 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 28.05.2013 г., въззивно решение №1393/26.06.2013 г. по в. гр. д. №1326/2013 г. на Варненския окръжен съд, влязло в сила и определение №1341 от 18.12.2008 г. по ч. гр. д. №1886/2008 г. на ВКС, І г. о., постановено в производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените невлязло в сила първоинстанционно решение и определение на ВКС в производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с оглед приетите разрешения в т. 3 на ТР №1/2010 г. и т. 1 на ТР №2/2011 г. на ОСГТК на ВКС