Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не се обосновава нито противоречие с практиката на ВС и ВКС, нито предпоставки, които да налагат разглеждането им с оглед точното приложение на закона и развитието на правото. Неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост и според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС №4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни установени по делото обстоятелства, засвидетелстващи реално причинените морални вреди – в каква степен и колко продължително са засегнати неимуществените блага на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Като база за определяне на паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности в страната към датата на увреждането, а не доходите на конкретно увреденото лице, респективно стандартът на живот в конкретното населено място, където то живее. Именно поради това ВКС в практиката си приема, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, без да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Не следва да се допуска неравно третиране при обезщетяването на едни и същи нематериални блага в зависимост от социалното и финансово положение на увредения, което е противно на закона. Загубата на работоспособност на дадена личност, размерът на трудовите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, биха били относими критерии за определяне евентуалното обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на деликта, в случай че такива са претендирани.