Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

не подлежи на разрешаване в настоящото производство, тъй като по ч. гр. д.967/2011 г. на РС Несебър /по което е издадена в полза на ищеца срещу длъжника [фирма] заповед за незабавно изпълнение въз основа на договор за ипотека/ е приет за настъпил падежът на кредитното задължение, а длъжникът не е оспорил тази констатация с възражение по чл. 414 ГПК. Като неоснователно е намерено възражението за нищожност на договора за цесия /сключен между [фирма] и ищеца/ поради невъзможен предмет, основано на твърдения за непрехвърлимост на вземанията, поради липса на притежавано от цесионера качество на кредитна институция. Този извод е обоснован по аргумент от разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД с липсата на императивна правна норма, изискваща наличие на такова качество у приобретателя на вземането, произтичащо от договор за кредит, а наличието на изрично предвидена в него клауза, предоставяща на банката право да цедира вземането, обуславя невъзможност за длъжника да противопоставя възражение за непрехвърлимост. Извън пределите на производството пред него въззивният съд е оставил разглеждането на въпроса за разпределението на сумите в изпълнителното производство /предвид това, че в същото са били присъединени за събиране вземания по няколко изпълнителни листа, включително издадения в заповедното производство по ч. гр. д.№967/2011 г. на РС Несебър. Обосновал се е с това, че подобно възражение е допустимо да се релевира единствено в производство по чл. 462 ГПК и сл.. Въззивният съд е отказал да уважи и възражението на въззивниците-физически лица за погасяване на менителничното поръчителство, поради изтекъл шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, приемайки /при съобразяване задължителна практика на ВКС/ за неприложима тази разпоредба спрямо авала. Доколкото вземанията за лихва по договора за кредит не са били падежирали към датата на падежа на сумата по ценната книга /с оглед обезпечителния й характер/, съдът е отказал да признае съществуването на задължение по записа на заповед в размер по-голям от непогасената главница по договора за кредит – 448 000 лв., удостоверена като дължима от ЧСИ Б..