Определение №****/**.**.2012 по дело №****/2011

от значение за изхода на делото, който според него е разрешен от въззивния съд при някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Изложени са твърдения, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и че различните въпроси, предмет на обжалваното решение, са решавани противоречиво от съдилищата, посочени са решения на ВКС по граждански и наказателни дела, възпроизведени са части от мотивите им, и се твърди, че въззивният съд е игнорирал основните доказателства по делото, а останалите е изопачил и тълкувал превратно с цел да обоснове неверен краен извод, че съдебният състав не представлява независим и безпристрастен съд, че е изопачил фактите и манипулирал процеса в противоречие с доказателствата по делото, не е обсъдил доводите на ищеца. В п. ІІІ от изложението са поставени въпросите: налице ли е недопускане до работа по смисъла на чл. 213, ал. 2 КТ на административния ръководител на Районна прокуратура при положение, че ръководенето на Районната прокуратура е възложено на друго лице и се извършва от друго лице, не се признава на ищеца качеството на административен ръководител на съответната Районна прокуратура и не му е заплаща трудово възнаграждение; достатъчно ли е само да му е предоставен да ползва за кабинет стаята на чистачките, за да се твърди, че е допуснат до работа; употребата на огнестрелно оръжие от висшестоящо длъжностно лице в системата на прокуратурата, представляваща и опит да застреля ищеца, за да му попречи да изпълнява трудовите си функции на административен ръководител на Районна прокуратура, представлява ли и недопускане до работа; съдебните признания на в. р. и. д. окръжен прокурор, че по разпореждане на тогавашния главен прокурор не е признавал през процесния период качеството на ищеца на административен ръководител на РП [населено място], а тази длъжност се е изпълнявала от друго лице, и съдържащите се в протоколите на В. извънсъдебни признания на бившия главен прокурор И. Т. и на бившия заместник- главен прокурор Д. Д., че по тяхно нареждане ищеца няма да бъде допускан да упражнява трудовите си функции на административен ръководител на РП- С., защото е разпоредено да заема длъжност прокурор в ОП [населено място], представляват ли доказателства, че ищеца не е допускан да изпълнява функциите на административен ръководител на РП- С.; привеждането в изпълнение на невлязло в сила незаконосъобразно решение на В. за преназначаване на ищеца на друга длъжност в друга прокуратура, впоследствие отменено ВС, представлява ли едностранна промяна на мястото и характера на работата по смисъла на чл. 219 КТ; изконните права на ищеца за справедлив процес и независим и безпристрастен съд изискват ли делото да бъде разгледано от съдии, които са независими и не се страхуват от дългогодишния бос на съдебната мафия.... Касаторът твърди, че тези въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.