Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

1) следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения, и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран; 2) има ли право изпълнителен директор на лечебно заведение, който е вписан в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, и с който е сключен договор за възлагане на управлението, да прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ, когато в лечебното заведение има действащ бизнес план, а срокът за административно одобрение на новия бизнес план, определен в договора за управление, не е изтекъл; и 3) какви са критериите, според които една длъжност се квалифицира като ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2, във вр. с пар. 1, т. 3 ДР КТ, и задължен ли е съдът при квалификацията винаги да прилага строго формалните критерии за наличие на „йерархична подчиненост“ и възможност за самостоятелно вземане на решения“. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в жалбата и изложението към нея поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по тези правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: по първия процесуалноправен въпрос – в противоречие с т. 19 от тълкувателно решение (ТР) №1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК, т. 2 ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК, решение №131/14.08.2023 г. по гр. д. №769/2020 г. на ІV-то гр. отд., решение №14/03.05.2019 г. по търг. д. №937/2018 г. на ІІ-ро търг. отд., решение №28/06.03.2019 г. по търг. д. №205/2018 г. на ІІ-ро търг. отд., решение №45/05.03.2019 г. по гр. д. №1365/2018 г. на ІV-то гр. отд., решение №77/25.06.2019 г. по гр. д. №2332/2018 г. на ІІ-ро гр. отд., решение №149/28.12.2017 г. по търг. д. №1604/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. и т. 12 ТР №1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК; по втория материалноправен въпрос – в противоречие с решение №261/30.10.2017 г. по гр. д. №593/2017 г. на ІV-то гр. отд., решение №256/07.11.2019 г. по гр. д. №944/2019 г. на ІV-то гр. отд., решение №249/04.07.2013 г. по гр. д. №1358/2012 г. на ІV-то гр. отд. и решение №4/07.04.2022 г. по гр. д. №2285/2021 г. на ІV-то гр. отд.; и по третия материалноправен въпрос – в противоречие с решение №68/07.04.2015 г. по гр. д. №2712/2014 г. на ІІІ-то гр. отд., решение №111/12.03.2012 г. по гр. д. №726/2011 г. на ІV-то гр. отд. и решение №4/07.04.2022 г. по гр. д. №2285/2021 г. на ІV-то гр. отд. Жалбоподателят сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без да излага съображения, защо счита, че формулираните от него правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като сочи, че СГС е дал предимство на формалните критерии за определяне на длъжността на ищцата като ръководна, без да е анализирал същността на възложените й с длъжностната характеристика задължения и изпълняваните от нея трудови функции.