Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

не е релевантен. Съгласно т. 1 ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1 от 19.02.2010 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по т. дело №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2009 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ОСГКТК на ВКС не всеки въпрос има правно значение за селектиране на касационната жалба. Правно значение за селектиране на касационната жалба има въпросът, разрешаването на който е обусловил изхода на делото и по който са формирани решаващите мотиви на въззивния съд. По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ съставът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните за заеманата от ищцата И. В. С. длъжност „Координатор производство“ е настъпило на 15.09.2017 г. с получаване на отправеното от ищцата до работодателя заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. Прието е още, че когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя работодателят следва да поиска от същия в 5 – дневен срок да му предостави трудовата си книжка за вписване настъпили изменения в трудовото правоотношение, като в случая не е установено С. да е била канена по предвидения ред да предостави трудовата книжка. Като решаващи за отхвърляне на иска мотиви, съставът е обосновал недоказването на причинени от задържането на трудовата книжка вреди, както и недоказването на причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Недопускането на свидетел с определение от 08.02.2021 г. на СГС не се отнася до посочените решаващи мотиви на въззивната инстанция, а до искането на ищцата да бъде разпитан свидетел относно предаването на трудовата книжка на работодателя. Затова въпросът не притежава характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като липсата на общо основание, съгласно разрешенията в т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. За последните следва да се отбележи, че не са дори мотивирани, а е отразено твърдението на страната, за това че счита, че е налице чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.