Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

за началния момент на давността по исковете срещу застрахователя на задължителната застраховка „ГО“ и респ. на иска по чл. 409 ТЗ /отм./. Съдът е разгледал изпълнението на задълженията на ответника - довереник по сключения с ищеца - доверител договор за мандат в два аспекта. Първият – оказване на адвокатска услуга по предприемане на фактически (технически) действия и дейности за възложеното му завеждане на дело срещу „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за заплащане на обезщетение по сключен договор за застраховка по риска „ГО“. Вторият аспект на дължимата услуга според решаващия състав се е изчерпвал с показаната от адвоката професионална компетентност по конкретния казус и в частност на познанията му по дискусионния в практиката правен въпрос за началото на давността по исковете срещу застрахователя на ГО и то когато застрахованият е удовлетворил увредения. След анализ на установените по делото факти в тяхната съвкупност е направен извод, че противно на твърденията на ищеца не е налице необосновано забавяне на ответника за извършване на възложените му действия – т. е. за завеждане на дело, чрез подаване на искова молба срещу застрахователя. Изложени са мотиви, че в случая е била изготвена редовна – с оглед изискванията на процесуалния закон – искова молба, което предпоставя яснота по основанието и размера на исковата сума, която ищецът претендира от застрахователя, като такава, с която е удовлетворил увредените лица ПТП, виновно причинено от него. Съдът е приел, че такава яснота по релевантните за спора факти (на кого от пострадалите, кога и в какъв размер делинквента е удовлетворил вземането) се внасяла с представеното удостоверение от 10.02.2010 г., изготвено от провеждащия принудителното изпълнение срещу длъжника В. ЧСИ Ц. Н.. Развити са съображения, че действията на ответника – адвокат по извършване на възложената му услуга (изготвяне и сезиране на съда с искова молба срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди, съизмерими с платеното от застрахования в полза на увредените от него лица), са предприети своевременно и в кратък срок след посочената дата, поради което няма необосновано забавяне при извършването й. Не е установено неполагане на дължимата грижа от страна на адвоката и виновно неизпълнение на задълженията му по поръчката и по дискусионния тогава въпрос за началото на погасителната давност на вземания на застрахования срещу неговия застраховател по застраховката „ГО“ в случаите, когато първият е удовлетворил пострадалите лица. В тази връзка въззивният съд е приел, че ответникът е проявил професионална компетентност и правни познания и макар да е отчетено, че към датата на сезиране на съда с иска по чл. 409 ТЗ /отм./ – 19.02.2010 г., противоречивата съдебна практика по въпроса да е била преодоляна (с Решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]144/26.01.2010 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ВКС по т. д. №532/2008 г., ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК) е направен извод, че това решение е било задължително само за долустоящите съдебни инстанции – предвид отсъствието на чл. 290, ал. 3 ГПК (в сегашната му редакция), поради което несъобразяването му от ответника не е проява на правна некомпетентност. Изложени са мотиви, че ответникът е проявил дължимата грижа за опазване интересите на своя доверител, като в производството по иска по чл. 409 ТЗ /отм./ се е позовавал на действащото законодателство и противоречивата съдебна практика, според която началният момент на погасителната давност на тази искова претенция не се свързва с датата на събитието, а с датата на обезщетяване на увредените лица. Ето защо е прието, че ищецът като доверител не е претърпял вреди или е пропуснал ползи, поради неполагането на посочената от адвоката грижа и е отречено правото му на обезщетение за това.