Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

началната липса на основание само за каузалните сделки ли е правнорелевантен факт и длъжен ли е съдът да изложи съображения по това; договорката между ищеца и трето лице – негов кредитор за изпълнение на задължението в полза на ответника създава ли основание за ответника да получи изпълнението; нищожността на правната сделка, въз основа на която е извършено изпълнение, елемент ли е от фактическия състав на вземането за връщане на даденото по нея; извършва ли съдът съществено процесуално нарушение, когато откаже да разпита свидетел за съществени факти по делото, ако данните за самоличността на свидетеля са станали известни на страната в хода на производството; освобождава ли се от задължението да върне получената сума лице, което е изплатило сумата на правен субект, който въз основа на недвусмислени обстоятелства се е явявал овластен да получи изпълнението; длъжен ли е съдът в диспозитива на решението, с което уважава иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да посочи по коя от трите хипотези на разпоредбата искът е основателен и каква е последицата при неизпълнение на това задължение; носи ли доказателствена тежест ищецът по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД да докаже други факти освен този, че е дал нещо на ответника и че това е станало без основание; длъжен ли е съдът при иск по чл. 55 ЗЗД да изследва наличието на субективен елемент – заблуда на ищеца относно извършеното плащане на трето лице без основание; към кой момент би била релевантна заблудата на ищеца и има ли правно значение последващото узнаване на заблуждението; длъжен ли е съдът да приложи последиците по чл. 176, ал. 3 ГПК, когато страна не се яви да отговори на зададени от противната страна въпроси за релевантни за спора факти. Жалбоподателката счита, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, евентуално – че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен поставените въпроси като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателката сочи нищожност на съдебното решение, тъй като то е постановено за установяване на вземане, от което ищецът няма правен интерес.