Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

не се установява наличие на бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. По въпроса относно съотношението между иска по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ и осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за ефективно връщане в масата на несъстоятелността на даденото от длъжника /когато този иск се основава на претендираната недействителност, каквато е и процесната хипотеза/ е формирана константна, споделяна от настоящия състав практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съобразно дадените от различни състави на ВКС разяснения относителната недействителност на атакуваната сделка да бъде установена по исков ред, като основателността на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД е обусловена от успешното провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. В този смисъл по поставения от касатора първи въпрос касационно обжалване не следва да бъде допуснато