Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

от процесуален характер“ сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, по отношение на който е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че правният въпрос, който е включен в предмета на спора и има значение за изхода по конкретното дело е въведен и индивидуализиран чрез основанието на иска и въззивната жалба. Сочи, че ищецът и въззивник по делото е твърдял, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 28, ал. 7 вр. ал. 8 ЗПСК, като нарушението се изразява в непредоставянето на разрешение от АПСК за намаляване на участието на държавата в дружеството – ответник. Първоинстанционният съд е споделил тезата на ответника, че нормата на чл. 28, ал. 8 ЗПСК изключва приложното поле на нормата на чл. 28, ал. 7 ЗПСК, но въззивният съд е постановил решение в противоположния смисъл, като е споделил становището, че нормата на чл. 28, ал. 7 ЗПСК не допуска изключение, включително в хипотезата на чл. 28, ал. 8 ЗПСК. Поради това твърди, че горният въпрос е разгледан и решен противоречиво от първоинстанционния и от въззивния съд, като при направения от въззивния съд анализ на правната норма на чл. 28, ал. 7 и ал. 8 ЗПСК от негова страна се достига до решителни мотиви, които са в пряко противоречие с волята на законодателя и по същество обезсмислят и правят невъзможно приложното поле на нормата на чл. 28, ал. 8 ЗПСК. Поради това счита, че тълкуването на закона от страна на въззивния съд във връзка с целта и смисъла на закона е неправилно, без логическа и систематическа връзка с останалите норми от закона, при неправилен смислов, граматически и исторически анализ. Поради липса на съдебна практика по този въпрос, поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага подробни съображения във връзка с предложеното от него тълкуване на нормите на чл. 28, ал. 7 и ал. 8 ЗПСК. По отношение на въпросите от процесуален характер поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че при разглеждането на правния въпрос – даването на разрешение от АПСК за намаляване на държавното участие в капитала, ясно се установява, че въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е вменил тежестта за доказване на това обстоятелство на ищеца, но самият въззивен съд абсолютно неправилно е стигнал до извода, че обстоятелството е безспорно, въпреки че е било спорно и е била разпределена доказателствената тежест върху ищеца. Твърди, че при доклада на въззивната инстанция не се посочва ново разпределение на доказателствената тежест, както и не е прието за безспорно установено, че такова разрешение не съществува, а е постановено решение в обратния смисъл. Твърди, че процесното решение е в противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Поддържа още, че извън основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по този процесуалноправен въпрос е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.