Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

допустимо ли е съдът да изнесе на публична продан допуснатия до делба недвижим имот-дворно място, съставляващо ПИ, включено в УПИ, без да е проведена предвидената процедура по чл. 201 ЗУТ; допустимо ли е при постановяване делба на съсобствен ПИ и сграда н него да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан без да бъде изяснен въпроса за поделяемостта на съсобствения ПИ, нвключен в УПИ от една страна и да бъде приета за неподеляема сграда в същия ПИ, поради бездействието от страна на съделител да представи инвестиционни проекти по чл. 143 ЗУТ в обхват и съдържание, определени с разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗУТ; допустимо ли е при липса на представени от съделителите инвестиционни проекти и при наличие на заключение на СТЕ с вариант за разделянето на сграда на реални дялове, изработен от вещото лице архитект, притежаващо техническа правоспособност, въз основа на същото съдът да изиска становище на главния архитект на общината по одобряването му, респ. отказ да бъде одобрен този вариант, след което съдът да осъществи контрол за законосъобразност по чл. 203, ал. 2 ЗУТ; фактическото съществуване на самостоятелни обекти в сградата съобразно легалното определение, дадено в пар.5, т. 38 ДР ЗУТ на всеки от етажите изключва ли необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект, след като такива самостоятелни обекти са обособени и са получили съответстващ се идентификатор по ЗКИР в действаща за имота кадастрална карта и при липсата на установяване от съда необходимо ли е или не преустройство за реализиране на разделянето на съответните дялове. Поставя и въпроса при точното съблюдаване на относимите в делбеното производство разпоредби на ЗУТ и ЗКИР и подзаконовите актове по приложението им и при липса на съответните разпореждания от страна на съда, доколко страните в делбеното производство биха могли да се снабдят със съответстващите книжа и съгласувания така, че тези действия да бъдат извършени в определените от съда срокове, както и доколко може да се приеме, че е налице бездействие от страна в процеса при наличие на императивност и изчерпателност на предвидените в ЗУТ и ЗКИР процедури, както и за разпределението на доказателствената тежест в процеса, съотнесено към процесуалните действия на сезирания със спора съд.