Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

1. Допустимо ли е по конкретното дело съдът да основе решението си на обстоятелства, които не са твърдяни от страните. 2. Съобразно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, може ли изрична клауза от процесния договор за заем да има незадължителен – декларативен характер и допустимо ли е тълкуването на договора по правилото на чл. 20 ЗЗД, да води до изводи, които са обратни на целените и волята на страните. 3. Може ли да се приеме по конкретното дело, че цесионерът е добросъвестен – съответно, че не е знаел за уговорката по чл. 16 от договора, ако същият е имал качеството на управител на заемополучателя към момента на възникване на вземането, което впоследствие е предмет на цесия. 4. Може ли да се приеме по конкретното дело, че страните по договора са обвързали основанието за сключването му с постигането на установената от тях цел на договора. 5. Може ли да се приеме, че е налице воля за изпълнение на делегация за плащане, при положение, че делегантът не е направил волеизявление в този смисъл към делегата. 6. Може ли съдът да приеме, че при наличие на конкретни факти е налице делегация за плащане, ако страните по делото не са въвели твърдения и не са представили доказателства за извършена делегация.