Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело №1/2009 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства имат отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба. В конкретния случай решаващият мотив, с оглед на който въззивният съд е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение, е изводът за предявяване на конститутивния иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок, доколкото от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е узнала за извършеното от ответника Д. С. разпореждане през м. декември 2015 г., докато исковата молба е заведена на 29.09.2016 г. По отношение на този обуславящ изхода на делото извод касаторът не е формулирал какъвто и да е правен въпрос, а изложените доводи и оплаквания срещу кредитирането на свидетелските показания досежно момента на узнаване на процесната сделка, както вече беше посочено, са ирелевантни за настоящата фаза на касационното производство. Само за пълнота следва да се отбележи, че не е налице противоречие в изнесените данни от двете групи разпитани свидетели пред първоинстанционния съд относно момента на узнаване на сделката от ищцата, тъй като показанията на свидетелите се отнасят до различни факти, поради което правилно въззивният съд е възприел показанията на свидетелите, сочещи на това узнаване към по-ранния момент /м. декември 2015 г./, без това да е свързано с пряко опровергаване на показанията на свидетелите В. И. и Е. И., които уведомили ищцата за сделката през м. август 2016 г. В този смисъл въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, поставяйки в основата на фактическите си изводи показанията на първата група свидетели, тъй като в дадените показания не е налице противоречие относно едни и същи факти, което да обуслови тяхното обсъждане в условията на конкуренция и обосноваване защо се дава вяра на едни доказателства за сметка на други.