Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

дали вземането е погасено по давност, съответно от кой момент следва да се счита, че срокът започва да тече - от момента, в който е станало изискуемо задължението на ответника или от момента, в който е постановен отказът. След анализ на разпоредбите на чл. 25 и чл. 25а Наредба №15/18.05.2001г. е прието, че Фондът изплаща финансова помощ само ако са представени всички изискуеми съгласно Приложение №9 от същата Наредба документи, установяващи извършване на цялата инвестиция или на част от нея като срокът за изпълнение на задължението за плащане е три месеца от постъпване на заявката и течението му може да бъде спряно за времето, в което, в рамките на своите правомощия, Фондът изиска отстраняване на непълноти или неточности в представените документи. Обсъдено е, че по делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че след подаване на процесната заявка за плащане ответникът е направил изявление, с което да изиска от ищцовото дружество допълнителни документи с цел привеждането им в съответствие с изискванията на Наредбата. От това е изведено, че не са налице факти, водещи до извод за спиране течението на тримесечния срок. Анализирано е, че такива факти не са посочените и в писмо изх. №02-2600/10092/09.01.2009г., в което в отговор на запитване на управителя на ищеца за хода на произнасянето, фондът е отговорил, че е изпратил процесната заявка „за разглеждане от други държавни институции, извън структурите на ДФ“Земеделие. Обосновано е, че извършваната проверка от прокуратурата по прокурорска преписка №4830/2008 г. по описа на СГП, не се подвежда под хипотезиса на чл. 25а, ал. 2 Наредбата, съответно не е от естество да причини спиране течението на тримесечния срок за плащане; че по същата причина като основание за спиране на срока не може да се третира и уговореното в чл. 4.8. от договора задължена на Фонда да уведоми писмено ползвателя за окончателния размер на финансовата помощ, или за отказа тя да бъде изплатена.