Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

1) може ли съдът да ограничи правото на собственост на частноправен субект, като приеме, че е възникнал сервитут в полза на енергийно предприятие, без да са изпълнени изискванията по чл. 64, ал. 4 ЗЕ – без наличието на изготвен и влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), който да предвижда, че трасето на енергийния обект преминава през засегнатия имот; 2) фактическото изграждане на енергиен обект, без одобрен ПУП и одобрени строителни книжа (незаконен строеж по смисъла на ЗУТ), изграден в нарушение на строителните правила и норми, който не обслужва засегнатия имот, води ли до възникване на законен сервитут по смисъла на чл. 64 и сл. от ЗЕ в полза на енергийното предприятие, и има ли основание съдът да приеме в тази хипотеза, че облигационните отношения със собственика следва да бъдат уредени чрез изплащане на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ, а не чрез уважаване на кондикционен иск; и 3) обвързан ли е въззивният съд от предмета на делото и от пределите на въззивната жалба, и може ли съдът да разглежда въпроси, които не са надлежно въведени от страните в производството по делото. Касаторът-ищец навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВС и ВКС, и конкретно: първия въпрос – с тълкувателно решение (ТР) №31/06.02.1985 г. на ОСГК на ВС, решение №454/14.12.2012 г. по гр. дело №467/2012 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение №58/06.02.2007 г. по гр. дело №2613/2005 г. на ВКС, решение №20/12.04.2010 г. по гр. дело №3514/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; втория въпрос – с решение №20/12.04.2010 г. по гр. дело №3514/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №252/23.01.2015 г. по гр. дело №2858/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение №11/07.01.2013 г. по ч. гр. дело №569/2012 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение №68/15.02.2016 г. по ч. гр. дело №272/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение №812/24.10.2018 г. по гр. дело №1630/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; и третия въпрос – с ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №153/24.06.2016 г. по гр. дело №719/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение №150/03.01.2018 г. по гр. дело №5017/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение №108/13.08.2018 г. по гр. дело №3053/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №42/20.07.2016 г. по гр. дело №3489/2014 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. Ищецът сочи и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като поддържа, че обжалваната от него отхвърлителна част на въззивното решение е очевидно неправилна и в тази връзка препраща към горните си доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК.