Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„Трудоустроено ли е лице, след като на същото има издадено ЕР на ТЕЛК, с което са определени 50% намалена трудоспособност, но в самия акт на медицинския орган е посочил противопоказания – „при спазване на противопоказаните условия в т. 15“ и дали същото лице се ползва от защитата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ?“, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа оплакване, че експертното решение следва да е издадено изрично с цел трудоустрояване, а такова не е представено от служителя на работодателя, като това обстоятелство не е съобразено от съда при постановяване на потвърдителното решение. По поставения въпрос е налице установена трайна съдебна практика на ВКС – напр. решение №431 от 17.01.2014 г. по гр. д. №869/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №246 от 11.11.2015 г. по гр. д. №1305/2015 г. на ВКС, III г. о., решение №443/24.03.2016 г. по гр. д. №2569/2015 г. на ВКС, IV г. о. и др., в която е прието, че когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ - наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законовия ред и от орган по чл. 1, ал. 1 Наредбата за трудоустрояване. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е дали работникът или служителят заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, предвид което предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. Наличието на цитираната съдебна практика изключва поддържаното от касатора специално основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението се съдържат още доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.