Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

с разрешението, дадено с т. 3 и т. 13 на ТР№2/2013/26.06.2015г. по т. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието съответно, че „Наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.” и „Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за съответния месец. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите ( секвестируеми) постъпления.” Касаторът поддържа наличие на основанието и на чл. 280, т. 3 ГПК относно въпроса: „Заздравяват ли се незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, които не са обжалвани по реда на чл. 436 във вр. с чл. 435, ал. 2 ГПК?” Обосновава наличие на поддържаното основание с твърдението, че по въпроса липсва съдебна практика.