Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

за най-обикновени заместими вещи, а за специфични вещи, които следва да задоволят специфични потребности и следва да бъдат изработени от изпълнителя, избран поради притежавания от него капацитет за това. Излага съображения за неправилност и на извода на въззивния съд, че не е налице пълно неизпълнение, а неточно изпълнение чрез престиране на вещи с недостатъци, към която хипотеза следва да се приложат правилата на чл. 193 ЗЗД и сл.. Поддържа, че въззивният съд не е разгледал подробно възраженията и аргументите му за наличие на пълно неизпълнение. Счита, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и относно срока и съдържанието на незабавното уведомление за наличие на недостатъци, респ. при неизпълнение, като сочи, че нито в съдебната практика, нито в закона или правна теория съществува изискване за минималното изявление за съдържанието на изявлението, с което купувачът уведомява продавача за установени недостатъци на вещите, както и че законът не поставя изискване изявленията по чл. 194 ЗЗД и по чл. 195 ЗЗД да бъдат инкорпорирани в един документ или да са направени в едно и също време. Сочи, че дори и изводите на въззивния съд да са правилни, уговорената гаранционна отговорност на изпълнителя е самостоятелно основание за възраженията на ответника, като срокът за предявяването им е изтекъл на 09.10.2010г., което не е обсъдено от въззивния съд. Поддържа, че при обсъждане на наличието на знание у ищеца за недостатъците на предадените униформи въззивният съд не е взел предвид търговското качество на ищеца, изработващ специализирани облекла по занятие и дължащ при осъществяване на дейността си по-голяма грижа от грижата на добрия стопанин по чл. 63, ал. 2 ЗЗД.