Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за изхода на спора/ и специалните основания /посочени в т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК/ за допустимост на касационен контрол на жалбите. Предвид тези особености, определението по чл. 288 ГПК не попада сред определенията, посочени в чл. 274 ГПК като подлежащи на обжалване. Обжалването му не е изрично предвидено в закона, а с оглед изтъкнатата по-горе специфика не може да се приеме, че е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Допълнителен аргумент за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК се извежда от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. В хипотезата на т. 2, при прекратяване на касационното производство, решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а в хипотезата на т. 3 решението влиза в сила когато не е допуснато касационно обжалване, т. е. не е предвидено влизане в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване. От изложеното следва, че с постановяване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване, ВКС се е произнесъл по окончателен начин, с което инстанционният контрол на въззивното съдебно решение е изчерпан. Поради това и жалбата срещу определението по чл. 288 ГПК правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.