Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2018

1. “Допустимо ли е разваляне на алеаторен договор, поради неизпълнението му от страна на приобретателя, прехвърлителят на недвижим имот да не получи обезщетение, представляващо пазарна стойност на имота към момента на разваляне на договора за това, че към момента на предявяване на исковата претенция за разваляне на алеаторния договор имотът е бил прехвърлен на трето лице?; 2. “Допустимо ли е при обективно и субективно съединени искове за разваляне на алеаторни договори поради неизпълнението им от страна на приобретателя на недвижими имоти, който е и задължено лице за даване на издръжка и гледане за единия от ищците договорът да се развали на основание неизпълнение на задължението към лицето, в чиято полза е следвало да се дават издръжка и гледане, а за другия ищец независимо, че съдът е приел неизпълнение на задължението за даване на издръжка и гледане към конкретното лице, в чиято полза са били сключени по различно време двата алеаторни договора, искът да се отхвърли като неоснователен?”; 3. “Когато се приема от съда за установено и доказано неизпълнение на задълженията за даване на издръжка и гледане в ползва на конкретно лице /ищецът К. К. И./, вменено като задължение на Н. Т. Н. в повече от един алеаторен договор с различни прехвърлители /с К. К. И. и с М. Р. Т./ на собственост на недвижими имоти, но с един и същ приобретател на собствеността и явяващо се задължено лице за даването на издръжката и гледането /Н. Т. Н./ допустимо ли е, правилно ли е и явява ли се законосъобразно и справедливо развалянето само на един от алеаторните договори? При какви обстоятелства и доказателства би следвало да се приеме, че като е установено и прието неизпълнение на задължението за даване на издръжка и гледане, то ще се отнася само за единия от алеаторните договори, а за другия не се отнася и как се избира за кой от договорите се отнася?”; 4. “Когато страната, в чиято полза за получаване на издръжка и гледане е бил сключен алеаторният договор, заяви в съдебно заседание по делото, че не желае повече ответника, който му дължи издръжката и гледането да се грижи за него, има ли право съдът да приема, че това изявление на правоимащия да получава издръжка и гледане касае и минали периоди от две години назад, през която не е давана, респективно не е получавана дължимата издръжка и гледане от конкретно задълженото лице само занапред, считано от датата на съдебното заседание, в което е направено изявлението? Изявлението за нежелание на правоимащия да получава занапред издръжка и гледане от задълженото с договорите лице, следва ли, може ли и при какви обстоятелства да се приема, че това изявление представлява пречка задълженото лице да си е изпълнявало задълженията по договора след като не са събрани по делото доказателства правоимащият да е създавал каквито и да било пречки и затруднения на задълженото лице да изпълнява своите задължения. Изявлението за нежелание правоимащия да получава издръжка и гледане от задълженото лице занапред следва ли да се приравнява на създадени пречки, в резултат на което задълженото лице да не е изпълнявало задълженията по алеаторния договор за минало време? От кой момент това изявление се трансформира в пречка?”; 5. "Какви по своята същност “пречки” следва да е създал правоимащия на издръжка и гледане към задълженото лице за даването им, за да може съдът да уважи насрещното искане на ответника за трансформиране на задълженията му за даване на издръжка и гледане в парично задължение? Правилно ли е определено началото на трансформация на това задължение? Абсурдно и извън всякакви правни и морални норми е да се придобие собственост на двуетажна масивна жилищна сграда срещу плащане на 20 лв. месечно парично задължение трансформирано от задължението за издръжка и гледане. Как се определя паричната равностойност на задължението за издръжка и гледане, които се дължат ежедневно в полза на прехвърлителя на имота, в конкретния случай съдът е определил, че ежедневните издръжка и гледане се дължат от ответника и са в размер на 0.66 лв. на ден?”. Според касаторите решението по иска с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД противоречи на решение №31/28.04.2015 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. №5214/2013 г., решение №112/18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №509/2012г. по описа на ВКС, решението по иска с правно основание чл. 87 ЗЗД е постановено в противоречие с решение №178/20.06.2012 г. на ВКС, III г. о. по гр. д. №1542/2011 г. Поддържа се и че атакуваното въззивно решение е очевидно неправилно.