Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Пловдив е изложил съображения за това, че намирал формирания в първоинстанционното решение извод за немотивираност на издадената от работодателя Община Пловдив заповед №31/23.06.2022 година за прекратяване на трудовото правоотношение на Б. К. Д., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, за неправилен. Уреденото в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, изисквало от формална страна да било мотивирано с посочване на липсващите качества у работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Това било така на първо място поради обстоятелството, че преценката на работодателя относно липсата на качества у работника подлежала на съдебен контрол, а на второ-поради забраната мотивите на уволнителната заповед да бъдели допълвани в хода на съдебното производство. Отговор на въпроса в заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ задължен ли е работодателят да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата (чрез изброяването им или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение) или това не е необходимо?“ бил даден в т. 3 ТР №4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. №4/2017 година на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните разяснения, дадени в посоченото решение, в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят бил длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им, или да посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Конкретиката на случая сочела, че в заповедта за уволнение работодателят бил посочил липсващите качества у служителя за ефективно изпълнение на работата, като бил изброил същите. Това позволявало съдът да упражни контрол за законосъобразност на извършеното уволнение и Б. К. Д. да проведе защитата си срещу уволнението. Затова въззивният съд намирал възражението на Д. , споделено и от първоинстанционния съд, за немотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за неоснователно, като следвало да се посочи, че за да било спазено това изискване не било необходимо работодателят да посочва изчерпателно всеки отделен случай, в който служителят не се бел справил с работата си, а можело да обобщи изводите си, като посочи общо липсващите качества. При извод за неоснователност на възражението за немотивираност на заповедта за уволнение, следвало да бъде изследван въпроса налице ли е уволнителното основание, като съдът следвало да отговори на въпроса дали от събраните по делото доказателства се установявало, че Б. К. Д. няма тези качества, които били описани в оспорената по делото заповед. Доказването на този факт, който предпоставял съществуването на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, и който 3 Актът е постановен на 13.09.2024 по своя характер бил отрицателен, се осъществявало чрез доказването на положителни факти, които имали отношение към начина, по който работникът се справял с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. При оспорване на уволнението като незаконосъобразно тези положителни факти се въвеждали и настъпването им се установявало от работодателя при условията на пълно и главно доказване. Въззивният съд намирал, че работодателят не бил доказал по делото осъществяване на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение-чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а именно липсата на качества у Б. К. Д. за ефективно изпълнение на работата. За установяване на релевантните до делото обстоятелства работодателят се позовавал и представя по делото доклад изготвен от натоварени от Кмета на Община Пловдив служители по повод възложената им проверка за идентифициране, анализ и оценка на рисковете в дейността на Общински инспекторат Пловдив през периода 01.10.2019 година- 31.10.2021 година, обективиращ резултати и предложения за въвеждане на допълнителни контролни дейности с цел отстраняване на установените пропуски и нарушения в инспектората. Така изготвеният доклад от служители на работодателя по своя характер представлявал частен свидетелстващ документ, който не носел подписа на Д., а на трети за правния спор лица. Частният свидетелстващ документ се ползвал с материална доказателствена сила само когато удостоверявал неизгодните факти и тя важала в гражданския процес единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не били подписали документа, какъвто в случая се явявал Б. Д.. Затова докладната записка, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 ГПК установявала само, че съдържащите се в нея изявления били направени от подписалите я лица, но нямала доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства. Други доказателства не били ангажираните от работодателя, поради което въззивният съд приемал, че същият не бил доказал осъществяване на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение-чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а именно, че в случая липсват качества на Б. К. Д. за ефективно изпълнение на работата. Същевременно с насрещното си, макар и непълно доказване, Д. , без да носи такова задължение, бил установил в процеса чрез показанията на свидетеля И. П., които съдът кредитирал като последователни, непосредствени и логични в 4 Актът е постановен на 13.09.2024 частта им, касаеща предмета на доказване и останали неопровергани от насрещната по спора страна, че качествено и ефективно бил изпълнявал служебните си задължения като директор на Пловдивския общински инспекторат. В контекста на това се налагал обобщаващият извод, че прекратяването на трудовото правоотношение на Б. К. Д. било незаконосъобразно, предприето от Община Пловдив при отсъствието на изискуемите по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ предпоставки за това. Затова обжалваното решение, с което първоинстанционният съд бил уважил предявените от Б. К. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ-за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ-за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като правилно, следвало да бъде потвърдено. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Община Пловдив е поискала въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това допустимо ли е при постановяване на фактическите си изводи, въз основа на които формулира правните си изводи от значение за разрешаването на спора, съдът да пропусне да обсъди доказателства, които са от значение за разрешаването на спора и да не ги приобщи като доказателства по делото? и за това допустимо ли е съдът да приема, че заповедта от една страна е мотивирана, а да намира, че работодателят не е доказал по делото осъществяването на основанията, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а именно, че липсата на качества у работникът или служителят за ефективно изпълнение на работата? Видно от изложението на Община Пловдив първият от въпросите й е свързан с твърдението, че въззивният съд не бил обсъдил представения по делото доклад изготвен от натоварени от Кмета на Община Пловдив служители по повод възложената им проверка за идентифициране, анализ и оценка на рисковете в дейността на Общински инспекторат Пловдив през периода 01.10.2019 година- 31.10.2021 година, обективиращ резултати и предложения за въвеждане на допълнителни контролни дейности с цел отстраняване на установените пропуски и нарушения в инспектората, който според касатора доказвал наличието на предвиденото в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ основание за уволнение. Видно от цитираните по-горе мотиви на Окръжен съд Пловдив, същият е обсъдил този доклад приемайки, че той има характера на частен документ, предвид на което има доказателствена сила само по отношение на авторството, а по отношение на съдържанието си подлежи на преценка, заедно с всички останали доказателства по делото. Предвид на това е обоснован извод, че констатациите в този доклад сами по себе и не представляват доказателство, при положение, че се оспорват от страна на работника или служителя. При наличието на такова оспорване страната носеща доказателствената тежест за установяване на съществуването на основанието за уволнение, а именно работодателят, ще следва да установи истинността на констатациите в доклада, докато работникът или служителят може да провежда насрещно доказване, при което е достатъчно да се внесе съмнение в тази истинност. Поради това този въпрос не обосновава допускането на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване, а само несъгласието на Община Пловдив, с изводите на съда за доказателствената стойност на доклада не може да послужи като основание за това. Вторият от поставените от Община Пловдив въпроси също не обуславя допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Законът не е предвидил фикция или презумпция (оборима или необорима), че ако заповедта за уволнението е мотивирана основанието за уволнението съществува или се предполага. Мотивите на заповедта за уволнение имат значение от една страна да уведомят работника или служителя за основанието, на което се прекратява трудовото му правоотношение, като му дадат възможност да организира защитата на правата и интересите си, и от друга страна очертават рамките на исковия спор при оспорване на законосъобразността на уволнението. Мотивите към заповедта за уволнение имат значението на изявление (твърдение) на работодателя, че фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е осъществен и затова той се позовава на него. Това изявление (твърдение) може да бъде вярно или невярно, поради което при оспорване от страна на работника или служителя подлежи на доказване по установения за това от закона ред. Затова изводът на съда относно това дали заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана или не е различен от този дали е налице основанието за уволнението.