Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният в изложението правен въпрос изпълнява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното от частния жалбоподател допълнително основание, както по т. 2, така също и по т. 3 от същия член. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като частният жалбоподател не се позовава на актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз в противоречие, с които е разрешен цитирания въпрос. В изложението не е отразена такава практика и отсъства съпоставяне на разрешенията й с приетите от АС – Пловдив. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, поради промяна на законодателството или обществените условия/хипотезата на точно приложение на закона/, поради което се нуждае от промяна, а при твърдение за липсата на съдебна практика /хипотезата на развитие на правото/, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени норми, съдържащи непълна, неясна или противоречива правна уредба, за да се създаде практика по приложението им. Възпроизвеждането на нормативния текст на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не съставлява мотивиране на основание за допускане на касационен контрол. Освен това не е налице отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС. Даденото разрешение в обжалваното определение съответства на установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ, съгласно която ищецът може да избере съда за предявяване на иска само по един от двата критерия - място на извършване на увреждането и местожителство на ищеца. Под място на извършването на увреждането се разбира съдебният район, в който е повдигнато и поддържано обвинението. При предявяване на иска пред друг съд, определен по критерии, различни от законово определените, своевременно направеното възражение на ответника за местна подсъдност е основателно. Ищецът не може сам да дерогира определената законова подсъдност, извън определените в закона критерии. Тези разрешения в практиката на ВКС /напр. определение по ч. гр. дело №453/2012 г. на състав на ВКС, І г. о./ се споделят и от настоящия състав на ВКС и обуславят извод за съответствие на правните разрешения на АС – Пловдив и касационния съд, предвид изложеното по – горе относно мотивите на апелативния съд. С оглед на изложеното се налага извод за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Правно несъстоятелни са и доводите за липсата на мотиви в обжалваното пред настоящата инстанция определение. Мотиви са изложени и съдържащите се в тях разрешения са в съответствие с практиката на ВКС, която е цитирана от апелативния съд. Не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 ГПК, предвид постановяването на валиден съдебен акт – от надлежен съдебен орган, в пределите на правораздавателната му власт, от съдебния състав, разгледал спора, при спазването на изискванията за писмена форма на определението, подписано от съдиите, участвали в разглеждане на делото, с ясен текст на мотивите и диспозитива. Обжалвания акт е постановен при наличието и надлежното упражняване на право на обжалване, поради което е процесуално допустим. Същият акт не страда и от порока „очевидна неправилност“, тъй като не се констатира нарушение на императивна правна норма, както и на основополагащи принципи на правото, а също така и на правилата на формалната логика, определението е пространно мотивирано в съответствие с разрешенията в практиката на ВКС.