Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

не се съдържа в разясненията, дадени в т. 3 ТР по т. д.№1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отнасящи се до реда за вписване на удостоверение по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ и какъв е размерът на дължимата държавна такса при вписването в хипотеза, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване. От друга страна, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е необходимо да се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й да е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая разпоредбите на чл. 2, ал. 1, предл. първо ТДТСАВ и на чл. 97 ЗННД са ясни пълни и непротиворечиви, като е несъмнено, че „цената, по която е таксуван актът или документът”, визирана в разпоредбата чл. 2, ал. 1 ТДТСАВ и служеща за база за определяне на таксата за вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие, се определя по реда на чл. 97, ал. 1, т. 2 ЗННД, като при възмездни сделки с търговско предприятие, когато договорната цена е по-висока от определената по реда на чл. 97, ал. 1, т. 2 ЗННД, приложение намира и разпоредбата на ал. 3 на чл. 97 ЗННД.