Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

за връчването на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417; допустимо ли е да се извършват ръкописни поправки, допълнителни ръкописни вмъквания в призовката за доброволно изпълнение, включително допълване на име на длъжник; опорочена ли е процедурата по връчването на призовката за доброволно изпълнение при установяване на допълнително внесени поправки преди или след връчването й; следва ли да се счете за невалидно връчена призовка за доброволно изпълнение във връзка с чл. 417 ГПК, когато в поканата липсва индивидуализиране на основанието за започването на изпълнителното производство – заповед за изпълнение и придружаващи документи към нея; води ли това до нищожност на изготвения документ във връзка с Наредба №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]7, вр. с чл. 425 ГПК; нарушават ли се правата на длъжника за информираност в пълен обем и навременно, разбираемост и възможност за достъп до правосъдие съ[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]гласно утвърдените Регламенти за безспорни вземания от ЕС и установената съдебна практика на ЕС; какви са процесуалните последствия от непълно връчване на книжа с призовката за доброволно изпълнение, във връзка с изискванията на чл. 418, ал. 5 ГПК както за длъжника, така и за частния съдебен изпълнител; следва ли частният съдебен изпълнител сам да отмени порочните си действия и да пристъпи към изготвяне и връчване на нова призовка за доброволно изпълнение в съответствие с изискванията на закона, които (въпроси) са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решени са в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Не се позовава и не прилага противоречива съдебна практика. Счита, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно.