Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При договор за финансов лизинг, възникнал и подписан при условията на чл. 342, ал. 2 ТЗ, в случай че третото лице, от което е придобито имуществото, го оспори без наличие на писмено начало, чрез което да се установи, че не се цели настъпването на последиците по него, а представлява съглашение по чл. 152 ЗЗД с оглед придобиването на вещта от страна на лизингодателя, то този договор за финансов лизинг /доколкото той също представлява съглашение между страните за настъпване на последиците по чл. 342 ТЗ и сл./ поглъща ли се, представлява ли съглашение по чл. 152 ЗЗД?

В случай, че договор за финансов лизинг, възникнал на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ, при оспорване от страна на третото лице, от което е придобито имуществото, че е налице съглашение по чл. 152 ЗЗД, се приеме, че не се поглъща, т. е. не представлява съглашение по чл. 152 ЗЗД, с оглед на „точно прилагане на закона и създаване на съдебна практика, коя норма следва да се приложи във връзка с твърдяна нищожност?

Приложима ли е нормата на чл. 152 ЗЗД в случите, в които твърдяното съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този, който е предвиден в закона, представлява покупко-продажба на лизингово имущество, извършена в изпълнение на валидно сключен и неоспорен по делото договор за финансов лизинг, включително ако договорът за финансов лизинг не е обявен за нищожен на някое от основанията предвидени в закона?

Може ли договорът за финансов лизинг да се приеме като съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД, ако да, между кои страни се счита, че е налице това съглашение с оглед на установените по делото факти, че цената от продажбата на лизинговото имущество е получена от ищеца по делото и впоследствие е предоставена от него на лизингополучателя? Това последвало действие може ли да обоснове ли фактическия състав на чл. 152 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД?

Може ли съдът да обоснове правен извод по съществото на спора, позовавайки се единствено на свидетелски показания, дадени при условията на чл. 172 ГПК, без да излага мотиви за тяхното кредитиране и представлява ли това процесуално нарушение съгласно императивната норма на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 172 ГПК?

Следва ли съдът да се произнесе по всеки един от предявените искове, при положение, че ищецът не е уточнил дали ги предявява като обективно кумулативно съединени или като евентуално предявени?

Следва ли по дело с предмет иск по чл. 152 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, да се доказва и начало на писменото доказателство и/или обратен документ, когато за установяването на този състав се ангажират само косвени доказателствени средства - свидетелски показания, дадени при условията на чл. 172 ГПК?

Допустимо ли е съглашението по чл. 152 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД да се доказва само чрез косвени доказателствени средства - свидетелски показания, когато са дадени при условията на чл. 172 ГПК от пълномощник на продавача по атакуваната сделка за покупко-продажба, който е и законен представител на страна по договора за заем?