Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

касаят приложението на конкретни разпоредби от Кодекса за социално осигуряване, които биха имали значение при евентуален спор за дължимостта на обезщетение за трудова злополука по чл. 200 КТ, какъвто иск в случая не е предявен и не е разглеждан от въззивната инстанция. За да отхвърли предявения иск за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на работата по стопанисване и поддръжка на общинските пътища на територията на Столична община, въззивният съд не се е позовал на наличието или липсата на издадено разпореждане за обявяване на настъпилия инцидент за трудова злополука. Противно на твърденията на касатора, такъв въпрос изобщо не е обсъждан в мотивите към обжалваното решение, както и липсва правно съждение в смисъл, че механизмът на получаване на едно травматично увреждане може да бъде установяван единствено посредством показанията на свидетели - преки очевидци на инцидента. Напротив, възприета е принципната възможност за установяване на един факт при условията на пълно и главно доказване само и единствено чрез косвени доказателства, стига обаче от техния съвкупен анализ във връзка с останалите обстоятелства по делото да се създава сигурно убеждение в истинността на съответното твърдение – условие, което съдът в разглежданата хипотеза е намерил за неосъществено. Тази преценка се извършва с оглед особеностите на всеки конкретен случай по вътрешно убеждение на съдебния състав, разглеждащ делото и не подлежи на проверка за обоснованост в хода на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби. Ето защо и не може да бъде споделена тезата на касатора за произнасяне в противоречие с постановките на цитираните съдебни решения по чл. 290 ГПК по гр. д. №4578/2015 год., IV г. о., №921/2010 год., IV г. о., №502/2011 год., III г. о. и №3530/2008 год., IV г. о.