Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните; 2) задължителна ли е присъдата на наказателния съд за гражданския съд; допустимо ли е гражданският съд да възприема в мотивите на решението си твърдения, които се намират в противоречие с правните изводи в присъдата на наказателния съд; 3) за да намери приложение разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ, следва ли да се установи от работодателя при пълно и главно доказване наличие на умисъл както при извършване на съответното деяние, така и по отношение на вредоносния резултат от това деяние; 4) каква е формата на вина (умисъл или непредпазливост) при извършване на парични преводи (тегления) от касиер, за които се твърди, че са извършени в нарушение на вътрешните правила на банката; 5) когато в мотивите на решението се достига до извода, че приложима е разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ поради наличие на умисъл у работника, длъжен ли е съдът да конкретизира формата на умисъл за конкретния случай – пряк или евентуален; и 6) когато в мотивите на решението се достига до извода, че е налице умишлено противоправно поведение, следва ли съдът да посочи кои конкретни норми са нарушени. По отношение на първите три правни въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първия въпрос – в противоречие с решение №344/21.09.2012 г. по гр. д. №862/2011 г. на IV-то гр. отд., решение №127/05.04.2011 г. по гр. д. №1321/2009 г. на IV-то гр. отд., решение №554/08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на IV-то гр. отд., решение №194/18.06.2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на IV-то гр. отд., решение №324/22.04.2010 г. по гр. д. №1413/2009 г. на IV-то гр. отд. и т. 2 от тълкувателно решение (ТР) №1/2013 от 19.12.2013 г. на ОСГТК; втория въпрос – в противоречие с решение №115/11.11.2014 г. по търг. д. №1542/2013 г. на II-ро търг. отд. и третия въпрос – в противоречие с решение №870/24.02.2011 г. по гр. д. №137/2010 г. на IV-то гр. отд. По отношение на останалите три правни въпроса жалбоподателката сочи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.