Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали законовото правило на чл. 123 КТ е приложимо при прехвърляне на служители от една съдебна администрация към друга, какъвто е и конкретният случай?

Дали правилото на чл. 123, ал. 2 КТ изисква работната заплата при работодателя-правоприемник да се формира по същия начин, по който би се формирала при работодателя-прехвърлител, т. е. – дали не само номиналният размер, но и правилата и начинът за определяне на трудовото възнаграждение, които безспорно са част от трудовото правоотношение с първия работодател, се прехвърлят и в трудовото правоотношение с втория работодател, и ако се приеме, че това не е така, както е сторил въззивният съд, не е ли това нарушение на чл. 123, ал. 2 КТ, доколкото задълженията на работодателя-приобретател (не само по отношение на размера, но и нарастването на възнаграждението в бъдеще) ще бъдат задължения в по-малък обем?

В правото си ли е работодателят едностранно и без съгласието на служителя, само чрез преместване по чл. 343, ал. 2 ЗСВ да промени дължимото от него трудово възнаграждение така, че същото да бъде различно както от обявеното в конкурса по чл. 107 КТ, така и от уговореното между страните в споразумението по същата норма?

Дали съдебен служител, който при последните три атестирания не е получил оценка „слаб“ или „задоволителен“, има право на увеличение на заплатата?

Дали е налице дискриминация, когато прехвърленият служител е лишен от право на увеличение на заплата, независимо че през последните три години не е получавал оценка „задоволителен“ или „слаб“?