Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и следва ли съдът да съобрази общественото разбиране за справедливост на даден съответен към датата на събитието, етап от развитие на обществото- трябва ли да се сравни общественото разбиране за справедливост на базата на обичайна съдебна практика за аналогични казуси, за да се отчете развитието на това обществено разбиране през годините?

Промяната в икономическата конюнктура за съществен период /напр. повече от 5 години/ задължава ли съда да присъжда по-високи от преди 15 години обезщетения, при съобразяване на това изискване с оглед съобразяване промяната на разбирането за справедливост пропорционално на промяната на доходите?

Прилагането на критерий икономически условия в страната за конкретна година, без да се сочат характеристики и особености на тези условия и при пълно игнориране на лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий, от значение за правилно приложение на принципа на справедливост?

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищцата и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?

Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика- ППВС 4/68г.?

В тази връзка длъжен ли е съдът да вземе предвид всички съществени конкретни обстоятелства за правилно приложение на чл. 52 ЗЗД и пълното им игнориране следва ли да обоснове предпоставки за проверка от касационната инстанция за правилно приложение на принципа на справедливост?

Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално сочене, че ищците са загубили съпруг и баща, без анализ на значението на тази загуба, при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, при което очевидно липсва позоваване на събраните по делото доказателства, задължителната им преценка в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи?

За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?

Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите?

Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено- икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2018 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това?

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?

Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2021 г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите предходни години?

Нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер /в случая 40-50% по- нисък/ от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по- нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия- освен ако към 2020 г. няма някакви специфични изисквания и има ли такива?

Направеното от съда непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда- определяне на обезщетение в отклонение на съдебната практика, в значително по- нисък размер, представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение; следва ли да се съобрази, че допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на събраните доказателства изводи не е в съответствие с всички събрани по делото доказателства, които ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха довели до други фактически и правни изводи?