Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. При претенция за обезщетение за цена достъп през собствени съоръжения за минал период, когато собственикът знае какви разходи е извършил по поддръжка и експлоатация на съоръженията, цена достъп как следва да се изчислява – въз основа на реално извършените разходи по т. 3 от Методиката, вр. чл. 117 ЗЕ или на база прогнозни величини – стойностите на дълготрайните материални активи на собственика на съоръженията и сумите от прогнозните годишни потребления?, 2. Дължи ли се обезщетение за цена на достъп за периода, в който страните са в преговори за сключване на договор по чл. 117, ал. 8 ЗЕ? Дължи ли се обезщетение за цена на достъп за периода, в който енергийното предприятие е имало готовност за сключване на договор за изкупуване на енергийния обект по пар.4 ПЗР ЗЕ, но поради липса на съдействие от страна на собственика и непредставяне на минимално изискуемите се по закон документи за сключване на договор за прехвърляне на собствеността на съоръжението, такъв не е подписан?, 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, направените от страните възражения във връзка с изразените доводи, като ги съпостави и изложи съображения относно кредитирането на определен факт?, 4. Представлява ли административната процедура по пар.4 ПЗР ЗЕ, процесуална предпоставка за завеждане на иск по чл. 59 ЗЗД от лице, претендиращо цена достъп за целите на преобразуване на електрическата енергия до други потребители?, 5. Следва ли съдът да се позове на законово регламентираното задължение по пар.4 ПЗР ЗЕ на лицата, претендиращи собственост на енергиен обект, да прехвърлят на електроразпределителното дружество собствеността на енергиен обект с окончателен договор под формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот? По първите въпроси, твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика, а по последните три – се позовава на противоречие на въззивния акт с решение по гр. д.№1605/2010г. на ІV г. о.