Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

има ли съпричиняване от страна на общината поради неосигуряване на нормални условия на участващите в движението пешеходци да пресекат Главен път І-8в района на 40-ти километър, землището на [населено място], е прието, че твърдяното противоправно бездействие не е налице. Съдът е посочил, че ищцата се е позовала на разпоредбата на чл. 30, ал. 4 ЗДП-предвиждаща, че изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответните общини - но по делото не е установено процесният участък от пътя да попада в урбанизирана територия. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ЗУТ териториите в страната са урбанизирани /населени места и селищни образувания/, земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта, а в пар. 5, т. 6 ДЛ на ЗУТ е предвидено, че територия на населено място е селищната територия, обхваната от границите му, определени с устройствен план, без да се включва землището /строителните граници на населеното място се определят със застроителен и регулационен план, подробен устройствен план или околовръстен полигон/. От друга страна от заключението на техническата експертиза се установява, че територията, в която попада имота „Черна бара, няма одобрен застроителен и регулационен план и подробен устройствен план, с които да бъдат определени границите на населеното място, но има одобрен околовръстен полигон – от който е видно, че участъкът на Главен път І-8 около 40-ти километър не попада в границите на населеното място и не е урбанизирана територия в тези граници /между пътя и местността са разположени земеделски земи/. Този извод се потвърждава и от представеното по делото писмо на МРРБ Агенция Републиканска пътна мрежа, съгласно което път І-8е част от републиканската пътна мрежа, съставлява изключителна държавна собственост и се управлява АПИ. При тези обстоятелства съдът е приел, че за [община] не е съществувало задължение да създаде необходимите условия, за да могат участвалите в движението пешеходци да пресекат безопасно Главен път І-8 около 40-ти километър – и следователно не е налице нейно противоправно бездействие.