Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Оценката на описанието на обстоятелствата, на които се основават исковете по ЗОДОВ на гражданите против Държавата по кой критерий трябва да се извършват от съдилищата по отношение на чл. 100а, ал. 1 ГПК?

Какъв е обхвата на приложното поле на чл. 100а, ал. 2 ГПК във връзка с практиката на СЕС по чл. 11, чл. 20, чл. 21 и чл. 47 от Хартата на основните свободи и практиката на КЗПЧОС по чл. 6, чл. 10 и чл. 14 КЗПЧОС?

В контекста на Конституцията, българските закони и съдебната практика на СЕС и ЕСПЧ имат ли право съдилищата да определят правото на иск срещу държавата?

В контекста на Конституцията, българските закони и съдебната практика на СЕС и ЕСПЧ могат ли първоинстанционните съдилища да изискват от гражданите допълнителни конкретизации, уточнения, приповтаряния по исковете по ЗОДОВ?

Неизпълнението им от ищеца води ли до автоматично непреодолима пречка за разглеждането на иска?

В контекста на Конституцията, българските закони и съдебната практика на СЕС и ЕСПЧ задължени ли са първоинстанционните съдилища да валидират правото на иск на ищците по ЗОДОВ?

В контекста на Конституцията, българските закони и съдебната практика на СЕС и ЕСПЧ могат ли съдилищата по свой избор да преценяват за кои искове по ЗОДОВ да поискат допълнителна конкретизация, уточнение и преповтаряне на исковете на гражданите?

Допуска ли практиката на ВКС по искове срещу Държавата и в частност срещу съдилищата, решаващият съд да може да тълкува свободно разпоредбите на процесуалния закон относно редовността на исковете или съдилищата са ограничени от конкретно разписаните правила на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК във връзка с чл. 129, ал. 2 ГПК?

Каква е европейската съдебна практика и в частност на ЕСПЧ и СЕС по отношение на свободата на изразяване в съдебните искове срещу държавата и как трябва да се прилага тя в РБългария?

Възможно ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС всички съдилища с години да отказват разглеждане на искове срещу Държавата под предлог-нередовност на исковете, както е в настоящия случай и възможно ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС да се отказва достъп до правосъдие, заради нередовност на иск?

Нарушение ли е на практиката на ЕСПЧ и СЕС Тълкувателното решение на ВКС, с което той си е помислил, че се е самоосвободил от отговорност пред тях по недопуснати до касационно обжалване жалби?

Нарушение на правата на човека ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС, когато ВКС не уведомява жалбоподателя на касационни и частни жалби, че те не са допуснати до касационно обжалване и вследствие на това жалбоподателите са пропуснали сроковете за търсене на обезщетение пред европейските съдилища по правата на човека?

Нарушение на правата на човека ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС, когато съдилищата в РБългария ми налагат политическа цензура и директна омерта по обществено политически въпроси, пряко касаещи обстоятелствата на които се базират исковете ми по ЗОДОВ срещу държавата и нейните съдилища?

Нарушение на правата на човека ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС, когато ВКС на Република България откаже да допусне до касационно обжалване – жалба срещу многократен отказ от правосъдие на всички останали по-долустоящи от него съдилища?